Босна и Херцеговина протестира пред Унгария във връзка с посещението на босненския сръбски лидер Додик

Министерството на външните работи на Босна и Херцеговина изпрати днес протестна нота до Унгария по повод изявления на унгарския външния министър Петер Сиярто, направени при вчерашна среща с отстранения от длъжност президент на босненската Република Сръбска Милорад Додик, съобщи Радио Свободна Европа.
Съдът на Босна и Херцеговина осъди Додик на една година затвор и шест години без право да заема обществени длъжности за неспазване на решенията на върховния представител на международната общност в Босна и Херцеговина, след което мандатът му като президент на босненската Република Сръбска бе прекратен. Централната избирателна комисия насрочи предсрочни избори за 23 ноември, а същевременно парламентът на Република Сръбска свика референдум за 25 октомври, на който гражданите на Република Сръбска да бъдат попитани дали съдебното решение за отстраняване на Додик трябва да бъде спазено, както и решението за прекратяването на мандата му.  
Вчера в Будапеща Сиярто нарече Додик „президент“, подчертавайки, че „Унгария уважава волята на избирателите“, и заяви, че „нито Брюксел, нито други трябва да определят бъдещето на Република Сръбска“.
"Министерството на външните работи на Босна и Херцеговина посочва с особена загриженост, че при вчерашното посещение в Будапеща, по време на публична изява и в присъствието на министър Сиярто, Милорад Додик се обяви за отделяне (на Република Сръбска от Босна и Херцеговина – бел.ред.) и заплаши териториалната цялост на Босна и Херцеговина, без очакваната реакция на министър Сиярто“, се казва в протестната нота, изпратена от босненското външно министерство до посолството на Унгария в Сараево.
Министерството на външните работи на Босна и Херцеговина оцени още, че подобни действия представляват нарушение на дипломатическата практика, неуважение към решенията на институциите на Босна и Херцеговина, обида към гражданите на страната и допринасят за създаването на атмосфера на недоверие към политическите намерения на Унгария.
Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на бойната в Босна (1992-1995 г.), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. Дейтънското споразумение дава широки правомощия на върховния представител на международната общност, включително да налага закони, да назначава и уволнява държавни служители и др. 
Унгарските власти поддържат добри отношения с Додик, а официална Будапеща блокира всякакви опити на Европейския съюз да го санкционира.