Босна и Херцеговина в борба за честни избори: какво предвижда изборната реформа?

Централната избирателна комисия (ЦИК) на Босна и Херцеговина на вчерашното си заседание взе решение за обявяване и провеждане на общите избори в Босна и Херцеговина на 4 октомври 2026 година. На изборите 3,4 милиона избиратели ще гласуват за трима членове в босненското Президентство, над 500 депутати в държавния парламент и парламентите на двете федеративни единици - Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), както и за представители в кантоналните парламенти.
За първи път изборите ще се проведат с използване на нови изборни технологии – въвежда се биометрична идентификация на избирателите, сканиране на бюлетините и видеонадзор в около 5000 избирателни секции. Целта е по-бърз, ефективен и надежден изборен процес, който да подобри резултата от изборите през 2022 г., определяни от някои политици като „най-корумпираните избори в Босна“.
БОРБАТА ЗА ЧЕСТНИ ИЗБОРИ
Въвеждането на нови технологии в изборния процес всъщност е резултат от решението на върховния представител на международната общност в Босна Кристиан Шмит да наложи реформа в изборния закон през 2024 г., след като босненските политици години наред не можеха да постигнат консенсус за реформата.
Изпълнението на изборната реформа струва на босненските власти 38 милиона евро, като за тази задача е избрана американската компания „Смартматик“ (Smartmatic). Обществената поръчка все още не е възложена, но срокът е 139 дни преди изборите, информира босненската редакция на „Радио Свободна Европа“.
Всъщност по същество процесът на гласуване няма да се измени значително. Реформата не предвижда въвеждане на електронно гласуване - дигитализацията се отнася само до тази част на изборния процес, свързана с идентификацията на избирателите. Членовете на изборните секции ще проверяват със специален уред документите на гражданите, ще проверяват дали са в избирателните списъци и ще взимат пръстови отпечатъци. Системата ще отбелязва гласувалите, а те на свой ред ще попълват анонимна хартиена бюлетина. Процесът ще се наблюдава и с камера.
Броенето на бюлетините след края на изборния ден също ще бъде дигитално - машина ще генерира автоматично резултатите и директно ще ги изпраща в сървъра на Централната избирателна комисия. Бюлетините ще се броят и ръчно, за да бъдат сравнени с машинните резултати.
„Предстои ни предизвикателен период, защото изгубихме доста време във времеемкия процес на обществената поръчка, но вярвам, че на изборите ще използваме новите технологии“, каза председателят на ЦИК Йован Калаба.
ОЧАКВАНИЯТА НА ОРГАНИЗАЦИИ И ПОЛИТИЦИ
Според коалицията за свободни и честни избори „Под лупа“ използването на нови изборни технологии е най-голямата крачка досега за намаляване на доказаните изборни нередности в изборния ден и за засилване на доверието на гражданите в изборния процес.
„Това решение е резултат и победа на дългогодишните усилия и съвместната работа на гражданите, организациите на гражданското общество и международните партньори за осигуряване на свободни и честни избори“, подчерта организацията в изявление, цитирано от босненската национална телевизия БХРТ.
Коалиция „Под лупа“ отбеляза, че Босна и Херцеговина сега е в ключова фаза на прилагане на новите технологии, в която трябва да се осигури пълна техническа и практическа готовност за новите решения.
„Това означава, че новите изборни технологии трябва да бъдат пригодени към особеностите на изборната система в страната, да бъдат добре тествани, както и да се проведе цялостно обучение на изборната администрация и избирателите за правилното им използване“, казаха от организацията.
Въпреки че по начало реформата се възприема като положителна крачка към по-прозрачен изборен процес, някои политици не са доволни от начина, по който се е стигнало до нея. Представителите на управляващата в Република Сръбска партия Съюз на независимите социалдемократи (СНСД) са против въвеждането на промени в изборния закон от страна на върховния представител на международната общност.
Радован Ковачевич от СНСД твърди, че партията няма против модернизацията на изборния процес, но е против това, че „Шмит се намеси във всичко това“. „Въпреки всичко, сме сигурни, че волята на народа ще избере нашата политика“, каза Ковачевич пред „Радио Свободна Европа“.
Председателят на опозиционната в Република Сръбска „Листа за справедливост“ Небойша Вуканович пък отбеляза, че на предишни избори се е доказало, че четците за пръстови отпечатъци са направили изборите по-честни. 
„Няма да има гласуване без документи, няма да може да се гласува повече от веднъж, няма да може да се гласува с чужди документи, няма да може да се „тъпчат“ бюлетини след затваряне на секциите, няма да може грубо да се преправят списъци и да се нанасят данни в системата, както доказа контролното броене през 2022 г.“, коментира Вуканович и допълни, че нововъведенията ще подтикнат повече граждани да излязат да гласуват.
Славен Рагуж, председател на опозиционната Хърватска републиканска партия и депутат в Парламента на Федерация Босна и Херцеговина, смята, че „ще бъде по-трудно да се правят изборни измами“, но че „се съмнява, че те ще бъдат напълно премахнати“.
„Отговорно твърдя, че изборите през 2022 година бяха най-корумпираните от първите многопартийни избори през 1990 година. Ако през 2022 година имахме биометрия, ситуацията щеше да бъде много по-различна“, каза Рагуж пред "Радио Свободна Европа".
Въпреки реформата в изборния закон и планираните „по-честни избори“ процесът по съставяне на властите в Босна и двете ѝ съставни части остава непроменен, отбелязват местни медии. Остава сложната институционална система, определена и от Европейския съд за правата на човека като дискриминационна заради конституционно определените етнически квоти за формиране на управляващи мнозинства. 
Опитът на Босна и Херцеговина показва, че преговорите за формиране на властите в страната може да продължи с месеци. Така че "изборите" ще продължат повече от един ден - със сигурност няма да приключат на 4 октомври и дори може би през 2026 година.