Два дни преди общите избори в Босна и Херцеговина на 4 октомври предизборната кампания изглежда все още е в разгара си. В последния ден от кампанията улиците на Сараево продължават да са изпълнени с плакати, билбордове и листовки с лицата на претендентите, борещи се за място в тричленното Президентство, в държавния парламент, както и за президентството на Република Сръбска, за парламентите на двете съставни части на Босна - Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация) и за кантонални парламенти в рамките на мюсюлманско-хърватската федерация.
Предизборната кампания е разделена географски, като в столицата Сараево, която се намира на територията на мюсюлманско-хърватската федерация, могат да се видят единствено кампаниите на кандидатите на бошняците и хърватите. В Източно Сараево, което се намира на територията на Република Сръбска, както и в останалите градове на територията на съставната част, пък могат да се видят плакатите единствено на сръбските кандидати. В Република Сръбска могат да се видят и големи билборди с кадри от посещението на бившия президент на Република Сръбска и лидер на управляващия в момента Съюз на независимите социалдемократи Милорад Додик и на премиера Саво Минич в Москва. На снимките се вижда как Минич се здрависва с руския президент Владимир Путин, а надписът под кадъра гласи "Президенте Путин, благодарим за подкрепата".
След междуетническата война в Босна 1992-95 година съгласно Дейтънското мирно споразумение Босна и Херцеговина е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. В Дейтънското споразумение се урежда и ролята на върховния представител на международната общност, който има широки правомощия, включително да налага закони и да уволнява официални длъжностни лица.
Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете части са свързани чрез общи институции на държавно ниво, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.
За какво се гласува?
На общите избори в Босна и Херцеговина на 4 октомври общо 3,4 милиона босненски избиратели ще имат възможност да определят бъдещето на страната си пред избирателните урни. Отделно от около 1,6 милиона босненци, живеещи в чужбина, за гласуване са се регистрирали около 48 хиляди. Вотът е за трима членове в босненското Президентство, които представляват трите държавотворни народа - сърби, хървати и бошняци. След избирането на тримата членове на Президентството те го оглавяват на ротационен принцип. Босна също така избира тази неделя и общо над 500 депутати в държавния парламент и в парламентите на двете съставни части – Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватската федерация), както и за представители в кантоналните парламенти. Изборният праг в Босна е три процента.
Босненският парламент се състои от две камари - на представителите (долна камара) и на народите (горна камара). Камарата на представителите представлява всички босненски граждани и се състои от 42 депутати, като 28 са от мюсюлманско-хърватската федерация, а 14 - от Република Сръбска. Депутатите в тази камара се избират с пропорционална избирателна система, като избирателите гласуват за политически партии или независими кандидати. Камарата на народите представлява трите държавотворни народа в страната и се състои от 15 делегати - по пет представители на всяка от трите общности. Представителите на бошняците и на хърватите се избират на територията на мюсюлманско-хърватската федерация, докато представители на сърбите - на територията на Република Сръбска. При гласуването за държавния парламент съществуват осем избирателни единици, като пет се намират на територията на мюсюлманско-хърватската федерация, а три - на територията на Република Сръбска.
В парламента на мюсюлманско-хърватската федерация също има две камари - на представителите и на народите. Парламентът се състои от 98 депутати, които се избират директно по пропорционалната избирателна система, както е и на държавно равнище. Парламентът на Република Сръбска пък има само една камара и се състои от 83 депутати, които отново се избират директно.
Кантоналните парламенти на територията на мюсюлманско-хърватската федерация са законодателният орган в кантоните, които са общо 10.
Кои са кандидатите?
На общите избори в Боснаи Херцеговина на 4 октомври ще се явят общо 36 политически партии и коалиции с 64 листи със 773 кандидати, според информация на Централната избирателна комисия на Босна и Херцеговина. Повечето от лицата в листите са "обичайните заподозрени", въпреки че тук-там се забелязват и нови имена, отбелязват местните медии.
Очакван участник в изборите е националистическата бошняшка Партия на демократичното действие (ПДД), както и основният ѝ конкурент, умерената Социалдемократическата партия (СДП), въпреки че в листата ѝ този път не участва председателят ѝ Нермин Никшич. Кандидатът на ПДД за босненското президентство, както и на предишните избори, е Бакир Изетбегович. Той е син на Алия Изетбетгович, лидер на бошняците по време на войната в Босна, подписал Дейтънското мирно споразумение. Кандидатът на СДП е настоящият представител на бошняците в президентството Денис Бечирович. Кандидатите на другите две бошняшки партии са Фахрудин Радончич (Съюз за по-добро бъдеще на Босна и Херцеговина) и Семир Ефендич (Партия за Босна и Херцеговина).
Националистическата Хърватската демократическа общност на Босна и Херцеговина (ХДО) е водещата от хърватските листи, въпреки че за пореден път председателят на партията Драган Чович не участва в самата надпревара. Техният кандидат за представител на хърватите в президентството е Дарияна Филипович. Умерената партия Демократичен фронт (ДФ), отново представляваща босненските хървати, е основният конкурент на ХДО, като нейният кандидат е Славен Ковачевич. За това място ще се бори и независимият кандидат Зденко Лучич.
Кандидати представи и Съюзът на независимите социалдемократи (СНСД) - партията на бившия президент на Република Сръбска Милорад Додик, от която са и настоящите представители на сърбите в босненското президентство, както и настоящият президент и правителство в Република Сръбска. Сред кандидатите на СНСД за Камарата на представителите в босненския парламент е настоящият министър на финансите Сърджан Амиджич, както и бившият премиер на Република Сръбска Радован Вишкович. Сред кандидатите за депутати в държавния парламент е и синът на Милорад Додик - Игор Додик, който е организационен секретар на СНСД. Кандидатът на СНСД за представител в тричленното президентство е настоящият член Желка Цвиянович.
Милорад Додик бе отстранен от длъжността президент на Република Сръбска през 2025 г. и му бе наложена шестгодишна забрана да заема публични и политически длъжности в страната. Причината бе неспазване на решенията на тогавашния Върховния представител на международната общност в Босна и Херцеговина Кристиан Шмит. Въпреки това той присъства активно в предизборната кампания на СНСД и ликът му може да се види на всеки рекламен билборд.
Другата основна партия на босненските сърби Сръбската демократическа партия също представи своите кандидати, сред които са известни в страната имена - университетският преподавател Милан Благоевич, държавният делегат Желимир Нешкович, както и ръководителят на парламентарната група на партията в парламента на Република Сръбска Огнен Бодирога. Техният кандидат за президентството е Маринко Божович. За поста се кандидатира и Небойша Вуканович от партията "За справедливост и ред".
Водещ претендент за поста президент на Република Сръбска е Саво Минич от управляващата СНСД, който е бил министър на земеделието, горите и водите на Република Сръбска в периода от 2022 до 2025 г., а след това е заемал поста на премиер. Бранко Блануша от СДП е другият водещ кандидат за президент на Република Сръбска. Той остана на второ място на предсрочните президентски избори в съставната част през ноември миналата година.
Опит за по-честни избори
Изборите в Босна ще бъдат наблюдавани от делегации от Съвета на Европа, Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), Европейския парламент, Парламентарната асамблея на НАТО и Службата за демократични институции и човешки права към ОССЕ. ЦИК на Босна е одобрила и общо 20 наблюдатели за изборите от Руската федерация, като, по информация на Радио Свободна Европа, част от тях са санкционирани от Запада лица.
На тези избори за първи път ще се използват и машини за биометрична идентификация на избирателите, както и оптични скенери за бюлетини. Целта е изборният процес да бъде по-сигурен, прозрачен, ефективен и по-надежден за всички участници.
Биометричното идентифициране ще позволи по-надеждна проверка на идентичността на избирателите преди издаването на бюлетината и ще помогне за предотвратяване на гласуването повече от веднъж, гласуването от името на друг човек, както и използването на невалидни документи. Оптичните скенери ще разчитат и електронно ще преброяват хартиените бюлетини, като също така и ще ги съхраняват за нуждите на евентуални проверки, ревизия или повторно броене. Очаква се по този начин резултатите да се потвърждават по-точно и бързо, както и по-бързо да се публикуват предварителните резултати от гласуването.
Въвеждането на технологии в изборния процес е предвидено с измененията на Изборния закон на Босна и Херцеговина, които бяха наложени от върховния представител на международната общност Кристиан Шмит.
Въпреки нововъведенията обаче в страната продължава да има опасения доколко успешно те биха ограничили изборните измами, тъй като новите технологии не могат да повлияят на купуването на гласове, отбелязва германското издание "Дер Щандарт".