Босна изпрати протестна нота на Сърбия, заради присъствието на сръбски представители на "националния празник" на босненската Република Сръбска

Министерството на външните работи на Босна и Херцеговина изпрати протестна нота на Сърбия заради участието на най-висши сръбски държавни представители, начело с премиера Милош Вучевич и председателя на парламента Ана Бърнабич, в отбелязването на обявения за противоконституционен "национален празник" на босненската Република Сръбска днес, съобщи порталът „Кликс“.
Босненското външно министерство припомня в протестната нота, че с решения на Конституционния съд от 2015 и 2019 г., както и с решение на Службата на върховния представител на международната общност в Босна, „националният празник“ на Република Сръбска е незаконен и противоконституционен.
„Определяме подкрепата на незаконни дейности, които са насочени срещу конституционно-правния ред в Босна, от страна на най-висшите органи на властта на Република Сърбия като опасна и вредна за отношенията на двете страни, както и за сигурността на региона“, пише министерството.
Посочва се още, че Босна не застрашава с външнополитическата си дейност конституционно-правната система и очаква от Сърбия да уважава конституцията и законите на Босна по същия начин.
Европейският съюз също критикува участието на сръбски представители в честването на деня на Република Сръбска, като призова да се избягват действия, които влияят негативно на добросъседските отношения. ЕС призова и лидерите на Република Сръбска да се въздържат от провокативна реторика и действия.
На 9 януари 1992 г. босненските сърби обявяват независимост с цел да се присъединят към Сърбия, което предизвиква война, отнела живота на 100 000 души, от тях 11 000 в Сараево, което бе обсадено от босненските сръбски сили в продължение на 43 месеца.
Според Дейтънското мирно споразумение, което сложи край на войната в Босна, страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете части са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.