Босна одобри ключови законови промени, засягащи газопровода "Южен интерконектор", отварящи път за американски инвеститор

Камарата на народите на парламента на Федерация Босна и Херцеговина - една от двете съставни единици на Босна и Херцеговина - потвърди на извънредно заседание измененията в Закона за газопровода "Южен интерконектор", с което проектът влиза в нов етап на реализация и финансиране, предаде босненската редакция на Радио Свободна Европа (РСЕ).
"Южен интерконтектор" е стратегически планиран газопровод, който ще свърже Босна и Херцеговина с хърватската газова мрежа и терминала за втечнен природен газ на остров Крък с цел диверсификация на доставките и намаляване на зависимостта от един източник, пояснява РСЕ.
Измененията идват на фона на натиск за съобразяване с енергийната политика на ЕС, включително насоки за прекратяване на вноса на руски газ от януари 2028 г., отбелязва изданието. В момента балканската страна се снабдява изцяло с руски газ по трасето "Турски поток" през Сърбия и съществуващата инфраструктура от Зворник до Сараево, изградена преди десетилетия.
Една от ключовите промени, които Камарата гласува, е възможността за включване на американски инвеститор, отбелязва РСЕ. Посочена е компанията "ААФС Инфрастръкчър енд Енерджи" (AAFS Infrastructure and Energy), регистрирана в Сараево и собственост на американската фирма със същото име.
Правителството на федеративната единица с преобладаващо население от етнически хървати и бошняци (босненски мюсюлмани) уточнява, че основният маршрут остава непроменен – от Травник през Томиславград и Посушие, с пресичане на босненско-хърватската граница край Имотски и свързване с хърватската система в района на Макарска и Сплит. Предвиждат се и допълнителни разклонения, включително към Тузла.
С измененията отпада изискването държавната компания "БХ Гас" (BH Gas) да бъде водещ оператор, макар тя да остава ключов участник в газовата система.
Законът вече е одобрен и от двете камари на федералния парламент на Босна и Херцеговина, подчертава РСЕ.
Федералният министър на енергетиката, минното дело и промишлеността Ведран Лакич заяви, че проектът е въпрос на енергийна сигурност и дългосрочна стабилност, като подчерта, че приемането на закона е "ясен сигнал за готовност за реализация". Той добави, че предстои подписване на междуправителствено споразумение с Хърватия, договор с инвеститора, както и процедури по разрешителни и отчуждаване, преди началото на строителството.
Очакваната стойност на проекта е между 405 и 810 млн. евро, според техническите параметри и теренните условия.