Босненската Република Сръбска вижда своя шанс в БРИКС, каза президентът й Милорад Додик

Президентът на Република Сръбска, в състава на Босна и Херцеговина, Милорад Додик каза днес в интервю за агенция СРНА, че съставната част вижда в БРИКС „своя шанс“, защото това е „много силна организация, която расте и представлява бъдещето“.
„Оказана ни е голяма чест да можем да се появим на срещата на върха на БРИКС в Казан (в Русия, където ще се проведе срещата на групата следващата седмица)“, каза Додик.
По думите му „това говори за естеството на нашите отношения с Русия и приятелството, което демонстрира президентът (на Русия) Владимир Путин. Искаме да бъдем там, където се говори за растеж, развитие и нови възможности за сътрудничество“.
Шестнадесетата среща на върха на БРИКС започва на 22 октомври в руския град Казан. Босна и Херцеговина не е член на БРИКС и е със статут на страна кандидатка за членство в Европейския съюз.
Додик посочи, че Република Сръбска „дълго е слушала европейската приказка“ и Европейският съюз „не е наясно, че съществуват и други възможности“. „Няма да затворим вратите за сътрудничество, отворени сме за всички, които виждат потенциал в Република Сръбска, възможност за сътрудничество“, допълни Додик.
Според него скоро ще дойде денят, в който все по-голям брой страни членки на ЕС ще започнат да говорят за важността от сътрудничество с Русия.
„Сега има известен натиск, а дори и заплахи, поставяне на условия, но изборите в Америка ще покажат колко наивно Европа следи всички техни условия и как някои политики се променят“, подчерта Додик и допълни, че Република Сръбска ще продължи да следва политика на неутралност.
Той обърна внимание и на коментари в медиите за възможното избухване на война в Босна и Херцеговина за разделяне на двете съставни части – Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватската федерация).
„Тук никой няма да води война, нито има причина за това“, заяви Додик и допълни, че не става въпрос за насилствено разделяне на Босна, а за „разделянето на Босна като общност на две държави, които не искат да бъдат заедно“.
Босна и Херцеговина е известна като една от страните в света с най-сложно държавно устройство. Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на междуетническата война в Босна в периода 1992 – 1995 година, страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете части са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.