Четиридесет процента от делата срещу журналисти и медии в Хърватия са "дела-шамари"


Четиридесет процента от съдебните решения срещу медии и журналисти в Хърватия от 2016 г. до 2023 г. имат най-малко един признак за т. нар. SLAPP – дело (стратегическо съдебно производство, насочено срещу участието на обществеността). Това стана ясно при представяне на изследване на Хърватската асоциация на журналистите и Центъра за демокрация и право „Мико Трипало“, предаде агенция ХИНА.
От 1333 съдебни решения срещу хърватски медии и журналисти от 2016 г. до 2023 г. над 40 процента имат най-малко един признак на т. нар. "дела-шамари" (SLAPP), стана ясно от презентацията, представена вчера.
Стратегическите съдебни дела, насочени срещу участието на обществеността, са неоснователни и обикновено се инициират от влиятелни лица, като целта им е да сплашат и заглушат критичните гласове, особено журналистите, се казва в доклада, цитиран от ХИНА.
SLAPP-делата представляват сплашване на журналисти, особено на местно ниво, и служат за налагане на цензура. Това е една от най-големите заплахи за журналистическата професия. За съжаление, Хърватия се представя най-зле в ЕС, когато става въпрос за SLAPP-дела, като сред ищците се открояват съдии, каза Хървое Зовко.
Хърватската асоциация на журналистите се застъпва за декриминализиране на престъпленията срещу честта и репутацията, като смята, че това ще намали натиска на SLAPP-делата, каза Зовко. Той описа липсата на действия за решаване на този въпрос като „систематичен държавен терор срещу обществения интерес“.
Ведран Джулабич от Центъра за демокрация и право „Мико Трипало“ посочи, че SLAPP-делата са насочени срещу журналисти и застъпници за свободата на изразяване.
Иван Новосел от „Хюман райтс хаус“ и Мария Орджоникидзе от Фондация „Правосъдие за журналисти“ обсъдиха различни аспекти на препоръките от последния доклад на Европейската комисия за върховенството на закона и възможностите за подобряване и укрепване на медийните свободи в Хърватия.
Ивана Желко и Невен Матес от Центъра „Мико Трипало“ представиха резултатите от изследването, като заявиха, че общата сума на исковете по SLAPP-дела е 3,93 милиона евро, а присъдените обезщетения възлизат на малко над 890 000 евро.
От 1333 съдебни решения срещу журналисти и медии, над 500 имат някакъв признак на SLAPP-дело. 
Най-големият брой - 283, е свързан с искове за прекомерно обезщетение, 194 са подадени от влиятелни лица, 56 - от публични фигури, бе съобщено на представянето.
Адвокат Ваня Юрич, член на експертната група на Европейската комисия за борба със SLAPP-делата, заяви, че броят на делата в Хърватия е много висок в сравнение с други европейски страни. По думите й в последно време се наблюдава обаче забележим спад в броя им.
„Въпреки това все още имаме доста противоречива съдебна практика. Ситуацията е малко по-добра във висшите съдилища, но все още има значителна липса на разбиране по отношение на медийните свободи в Хърватия“, каза адвокат Ваня Юрич, цитирана от ХИНА.

Истанбул

Турските власти конфискуваха 4,3 т контролирани субстанции на гръцката граница

Турските митнически власти са открили и конфискували 4,3 т прегабалин, контролирана лекарствена субстанция, в камион на влизане в страната от...

Букурещ

Замърсяване на две реки в Северозападна Румъния с отпадъчни води

Румънско ВиК дружество, което би трябвало да пречиства отпадъчните води от няколко общини и градове в северната част на окръг...

Тирана

Европейският парламент поиска от Албания да наложи мораториум върху разрешителни за строителство в защитени зони

Европейският парламент (ЕП) прие резолюция за Албания, в която поиска от страната незабавно да наложи мораториум върху нови разрешителни за...

Букурещ

Министерството на отбраната на Румъния обяви план за набиране на кадри; търсят се над 6700 войници

Министерството на националната отбрана на Румъния обяви план за набиране на кадри за 2026 г. Армията търси над 6700 румънци,...

Атина

Голяма мрежа за незаконно разпространение на платени телевизионни канали беше разкрита в Гърция

Гръцката полиция разкри незаконна мрежа за незаконно разпространение на платени телевизионни канали, която е имала около 86 хиляди абонати в...

Белград

Микродържавните експерименти в Югоизточна Европа: между Дунав, интернет и политическа символика

В региона на Дунав между Сърбия и Хърватия, както и в по-широкия граничен пояс на Югоизточна Европа, отново се наблюдава...