Членове на Сената и Конгреса на САЩ поискаха връщане на санкциите срещу официални лица от босненската Република Сръбска

Членовe на Сената и на Камарата на представителите на САЩ поискаха от правителството на американския президент Доналд Тръмп да върне санкциите срещу официални лица от босненската Република Сръбска, съобщава босненското издание "Кликс".
През октомври 2025 г. американската Служба за контрол на чуждестранните активи (OFAC) отмени по-рано наложените санкции срещу бившия президент на Република Сръбска Милорад Додик и негови политически съюзници, членове на семейството му и компании, свързани с него. Санкциите налагаха забрана за финансова дейност на Додик и санкционираните лица в целия свят.
Сега представители на двете камари на Конгреса искат връщане на санкциите заради започналите в Република Сръбска изслушвания на сътрудници на Мемориалния център в Сребреница "Поточари", които са работили върху доклад за отричането на геноцида. В доклада се посочва, че Додик, който към момента е председател на управляващия Съюз на независимите социалдемократи, и председателят на "Организацията на семействата на поробените и загинали борци и изчезналите цивилни лица от Сребреница" Бранимир Коич, са сред най-често отричащите геноцида в Сребреница през 2026 г., въпреки че военното престъпление в Сребреница през 1995 г. е определено за геноцид както от национални, така и от международни съдилища. 
"Дълбоко сме загрижени от това, че настоящи и бивши служители, както и сътрудници на Мемориалния център в Сребреница, са били извикани за изслушване", пише в писмо, публикувано от американското онлайн издание "Семафор".
Сред подписалите писмото са членът на Комисията по външни отношения на Сената Джийн Шахин, председателят на Комисията по въоръжените сили на Сената Роджър Уикър, председателят на Комисията за правосъдие на Сената Чък Грасли, както и други сенатори и конгресмени
Те призовават правителството на Тръмп да приложи приетия тази година закон за отбраната. В него се посочва, че трябва да бъдат налагани санкции срещу "всеки, който застрашава сигурността, стабилността или териториалната цялост на която и да е държава на Западните Балкани".
Белият дом и Държавният департамент засега не са отговорили на медийни запитвания за коментар на писмото.
Това не е първият път, в който Конгресът се позовава на тази разпоредба, която влезе в сила през март, отбелязва "Семафор". Много от същите представители на Сената и Конгреса изпратиха писмо до министъра на финансите Скот Бесънт и държавния секретар Марко Рубио по-рано тази година, в което ги призоваха да наложат санкции срещу  Додик, чиито непрестанни призиви към босненските сърби да се отделят предизвикаха опасения от гражданска война, подобна на тази, която отне живота на над 100 000 души преди три десетилетия.
Съгласно Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в страната (1992-1995 г.), тя е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. В Дейтънското споразумение се урежда и ролята на върховния представител на международната общност, който има широки правомощия, включително да налага закони и да уволнява официални длъжностни лица.