„Да четеш и да превеждаш литературата на съседа е като да се гледаш в огледало и да се разпозванаш“, каза Радулова. Тя описа поезията като език на съпротивата.
„А когато става дума за поезия, писана от жени, по исторически причини тази съпротива се удвоява. Женското писане като понятие беше много по-популярно през 90-те години. Днес езикът е маскулинизиран, а ситуацията в България много консервативна“, каза Надежда Радулова. Тя допълни, че моментът е труден за всички видове другости и е така в целия свят.
На въпрос как жонглира между поезията и прозата, сънародничката ни отговори, че е мигрант от поезията в прозата, но не с еднопосочен билет.
„Възнамерявам да отивам и да се връщам. Поезията е като бързо отваряне на врата и за да отвориш тази врата, трябва нещо да хване погледа ти. Прозата има по-дълги цели и там, освен търпение, може да си позволиш да не си идеален. Като прахта от копитата на коня, оставяш се да те покрие целия“, обясни тя.
Надежда Радулова сподели, че се вълнува от теми, свързани с женската сексуалност, майчинството, детския език, страшното.
Попитана какво предпочита, да твори или да превежда, българката отговори:
„За мен е много по-страхотно преживяване да превеждам, отколкото да пиша. Когато пиша, съм арестувана в собствената си глава и опит. Като преводач с огромна радост влизам в гласове, които са непостижими за мен. Пиша каквото мога, а превеждам каквото искам“.
Тя сподели, че в момента дописва сборник със страшни разкази и подготвя роман, върху който ще работи по-усилено през следващата година.
Събитието започна и завърши с четене на стихове от двете писателки.
По-рано през деня Надежда Радулова присъства на представянето на румънски език на детската книга "Лупо и Тумба" от Петя Кокудева. Радулова е редактор на книгата.