Демократическият сбор води на изборите в Кипър според екзитполовете, двете водещи партии се представят малко по-силно от очакваното

Дясноцентристкият Демократически сбор (ДИСИ) очаквано заема първо място на приключилите преди малко редовни парламентарни избори в Република Кипър, показват първите екзитполове, направени по поръчка на основните телевизионни канали – РИК, Сигма, Омега и Алфа.
В екзитпола на телевизия Сигма при преброени 75 процента от извадката ДИСИ получава между 22,5 и 26,5 процента от гласовете. На второ място, също очаквано, е лявата Прогресивна партия на трудовия народ (АКЕЛ) с между 21,5 и 25,5 процента.
Подобни резултати дава и екзитполът на телевизия Омега, като той прогнозира ДИСИ да получи 15 – 17 места в 56-членния парламент, а АКЕЛ – 13 – 16.
И двете традиционни партии на десницата и на левицата вероятно получават поне малко по-силен резултат от този, който им даваха социологическите проучвания преди изборите.
На трето място идва крайнодесният, националистически и евроскептичен Национален народен фронт (ЕЛАМ), който според телевизия Сигма получава между 9,5 – 12,5 процента.
Сравнително силно спрямо очакванията е представянето на центристката Демократическа партия. Всички екзитполове ѝ отреждат четвъртото място с около 7-10 процента от вота, докато в някои от анкетите преди изборите имаше опасения, че партията може да бъде едва шеста.
За петото и шестото място се борят партията АЛМА на бившия главен одитор на Кипър Одисеас Михаилидис и „Пряка демокрация“ на ексцентричния инфлуенсър и евродепутат Фидиас Панайоту. В различните екзитполове редът им е различен, като те получават между 4,5 и 8 процента.
Участието в парламента на следващите партии в подреждането засега не е сигурно. В тази група са лявоцентристкото Движение на социалдемократите (ЕДЕК), либералният Демократически фронт (ДИПА), еврофедералистите от „Волт“ и Движението на еколозите – Гражданско сътрудничество, както и Движението на ловците, които се движат в порядъка на 2 – 4 процента в екзитполовете.
Избирателната система в Кипър е сравнително усложнена, като изборите се провеждат по пропорционална система по избирателни райони. В тях депутатите се избират без изборен праг, а едва след разпределението на мандадите по райони се преминава към преразпределение на остатъците на национално ниво, където има изборен праг от 3,6 процента. Поради това единствено по общия резултат на партиите не може да се определи категорично кои ще имат депутати и колко.
Парламентарните избори в островната страна не носят толкова голям заряд, колкото в други страни, защото страната е президентска република и парламентът не одобрява правителството. Доколкото обаче той упражнява законодателната власт и гласува бюджета, съставът му има голямо значение за реализирането на правителствената политика.