Десетки жители на турско село се раждат глухи поколение след поколение, без да е установена причината за това

В отдалечено село в Северна Турция необичайно голям брой жители са глухи и не могат да говорят, като се твърди, че това състояние се предава от поколения, съобщава в свой материал турското издание „Дейли Сабах“.
Гьокова, селски район до град Алачам в окръг Самсун, е дом на около 20 домакинства. В почти всяка къща има повече от един човек със слухови и говорни увреждания. Местните власти казват, че проблемът продължава от десетилетия и изглежда засяга всяко ново поколение.
„Всяко домакинство има повече от един човек с увреден слух. (...) Това продължава от поколения. Дори новородените се раждат със същите увреждания“, казва Еюп Тозун, кмет на селото.
Гьокова се намира на около 40 километра от областния център Алачам и на около 120 километра от столицата на окръга Самсун. При население от около 100-120 души, Тозун изчислява, че почти половината от жителите са засегнати.
„Смятам, че това се дължи на нашето нездравословно водоснабдяване“, подчертава Тозун. Той добавя, че хората в селото са се научили да общуват на жестомимичен език, но и че външните хора често срещат трудности в комуникацията с местните.
„Имам девет братя и сестри – четирима са с увреждания. Почти не са останали здрави хора“, заключва Тозун.
Жителите казват, че причината за уврежданията остава неясна. Въпреки че се подозира, че близкородствените бракове играят роля, някои смятат, че фактори в околната среда като небезопасната питейна вода също могат да бъдат причинители. До момента не е провеждано официално научно изследване за установяването на причината.
85-годишната Сатъ Тозун казва, че има четири деца с увреждания, а едно от децата ѝ, което живее отделно, има три деца, които също са глухи. Децата на снаха ѝ също са с увреждания. "Цялото село е пълно с хора с увреждания", каза тя.
Друг жител, Рахми Чизин, преброи 48 души с увреждания в селото. 
„Всички те се нуждаят от грижи. Ние дори нямаме подходящо водоснабдяване. Не знаем дали това е от близкородствени бракове или от водата, но процентът е тревожно висок“, казва той.
Али Тюзюн, също местен жител, подчертава икономическите трудности, пред които са изправени мнозина.
„Голяма част от това село е с увреждания. Трудно им е да си изкарват прехраната. Получават някаква държавна подкрепа, но не и достатъчно внимание. Всички ние трябваше да се адаптираме към използването на жестомимичен език“, заяви той.
Докато общността е намерила начини да се адаптира към обстоятелствата, жителите казват, че спешно се нуждаят от здравна помощ, чиста вода и по-нататъшно проучване на първопричините за широко разпространените увреждания.