Дядо Мраз раздава подаръци на сръбските деца на Нова година, а Божич Бата на Рождество Христово

Стефан Драганович от три дни е във ваканция и вече брои дните когато най-после ще пристигнат подаръците.
"Поръчах си на Дядо Мраз червена количка "Ферари" и бонбони бастунчета, защото са сладки и също са червени, с малко бяло и зелено. Нищо друго, предупредиха ме тази година да имам най-много две желания",  казва Стефан, който е на 8.  Той и неговите приятели в Сърбия обаче имат още един шанс освен на Нова година да получават подаръци.
"За сръбските деца подаръците идват два пъти  - в нощта на 31-и декември срещу 1 януари и на 6-и срещу 7-и януари, когато според Юлианският календар отбелязваме Бъдни вечер и Божич (Коледа - б.ред.)", уточнява Зоран Петрович, собственик на агенция за организиране на събития.
За Нова година подаръците носи старец с бяла брада и червен кожух и всички в Сърбия го наричат Дядо Мраз.
За Рождество Христово старецът също е с бяла брада, но кожухът му е в етностил, най-често кафяв, зелен или бял, но е известен като Божич Бата.
"Семействата започнаха да поръчват посещения и на Дядо Мраз за Нова година, и на Божич Бата за Божич. Така празничният дух остава за по-дълго време, а разходът е не може да се сравни със ски ваканция или пътуване в чужбина ", казва Петрович.
Преди Втората световна война сръбските деца вярвали, че Свети Никола им носи дребни подаръци, пари и сладки за Рождество Христово. След войната обаче комунистическата идеология определя религията за вредна и Свети Никола става нежелан в тогавашната социалистическа Югославия, обяснява етнологът проф. Весна Марянович. 
Свети Никола остава в народната традиция на сърбите само като покровител на семейството и рода и всяка година на 19 декември светецът масово е почитан с обичай, наречен Кръстна слава.
Вместо него се появява фигурата на Дядо Мраз, който вече не идва с подаръци за църковния празник Рождество Христово , а за светския - Нова година. 
Според сръбските етнолози Божич Бата се появява в сръбската култура като носител на подаръци едва в периода между Първата и Втората световна война. От друга страна на прага между Рождество Христово и Богоявление в традиционната култура на Сърбия в миналото не е имало само една маскирана фигура, уточняват изследователите. Предимно деца, наричани коледари, са се маскирали и обикаляли домовете, за да честитят празника, да пеят коледни песни и да получат подаръци.
Този обичай е запазен и до днес във Войводина.
В Бела църква във Войводина вече 20 години имат единствен по рода си Дядо Мраз, пише сръбския в. Телеграф.  Дядо Мраз е облечен подобаващо, но носи на гърба си и кислородна бутилка, защото е водолаз, който на Нова година излиза от местното  езеро и раздава подаръци на децата и туристите.
А в Белград на 1 януари догодина осемгодишният Стефан Драганович ще си получи червената количка и ще се снима в скута на традиционния белобрад старец.