Днес в Сърбия се провеждат предсрочни парламентарни избори - третите през последните пет години.
Според оценките на наблюдатели и структури на ЕС изборният процес протича в дълбоко поляризирана атмосфера, подхранвана от масовите антиправителствени протести, започнали през ноември 2024 г.
Вотът се смятат за най-голямото изпитание на 14-годишното управление на Александър Вучич, който подаде оставка като президент през септември, за да се кандидатира за министър-председател от името на Сръбската прогресивна партия (СПС), на която е основател.
Републиканската избирателна комисия (РИК) обяви в началото на октомври, че в Сърбия имат право да гласуват 6 450 523 души.
Гласуването ще се проведе в 8392 избирателни секции, от които 93 са в чужбина.
Гласоподавателите, които живеят извън границите на Сърбия, ще трябва да гласуват според сръбското време (от 7:00 до 20:00 часа централноевропейско време).
Въпреки че броят на регистрираните да гласуват за парламент представители на сръбската диаспора е почти три пъти по-висок отколкото на предишни избори, правителството отказа да открие избирателни секции в десетки градове.
Градовете на Балканите, където днес гласуване на сръбски граждани няма да се състои, са Букурещ, София, Солун и Истанбул. Във Ванкувър в Канада и Грац в Австрия също няма да бъдат открити избирателни бюра.
В предизборната надпревара за нов парламент с 250 депутатски места се състезават общо 2418 кандидати в 18 листи.
За да влязат в Народната скупщина, 18-те листи трябва да спечелят поне три процента от общия брой гласове.
В изборите участват и девет малцинствени листи, които трябва да преминат по-нисък праг.
Голяма част от обществеността е разделена между листата, водена от доскоро управляващата Сръбска прогресивна партия (СПС), и Студентската листа, която се появи след месеци протести заради смъртта на 16 души при срутване на козирката на жп гарата в северния сръбски град Нови Сад през ноември 2024 г.
Европейската комисия, която засили критиките си към Сърбия през последните две години заради ограничаване на медийната свобода и правото на протест, забавяне на реформите и несинхронизиране на външната политика, обяви, че ще наблюдава изборния процес с повишено внимание.
По данни на РИК парламентарните избори в Сърбия ще бъдат наблюдавани от 26 местни сдружения с над 15 хиляди наблюдатели, както и 57 чуждестранни организации и сдружения с над 600 наблюдатели.