Дневникът на Георги Димитров в превод на румънски език бе представен на българския щанд на Международния панаир на книгата „Букфест“ в Букурещ. Той обхваща периода от 1933 до 1949 г.
„Започнах училище на седем години и тогава в учебниците все още имаше информация за Георги Димитров. Обръщаше се внимание, представяше се като герой от Лайпциг“, каза журналистът Владимир Митев. Той допълни, че когато старият режим се сменя и идват промените, Георги Димитров изчезва от дискусиите, а мавзолеят в центъра на София, където е погребан, е взривен.
„Понякога се снимат филми за него, правят се подкасти, посветени на историята. Но спокойно можем да кажем, че през последните 30 години Георги Димитров не привлича интереса на българската публика. И е по-скоро разпознаваем в международен план. В Северна Македония например гледат на него много позитивно, има училища и булеварди, кръстени на него. Румънците като че ли нямат личност такава с такова голямо признание. Някога Георги Димитров беше трансформиран в икона. Но багажът на социалистическата идентичност остана зад гърба ни и днес мненията за него са по-скоро негативни“, коментира Владимир Митев.
Той изрази мнение, че Георги Димитров е имал две големи заслуги.
„Едната е героичната му поява в Лайпциг. Тогава той се защитава на немски. Става световна звезда. Мога да отворя скоба и да кажа, че Георги Димитров не е учил много, само 6 класа в училище, но е бил човек, който се е учил от живота и от жените в живота си. Немски е научил от първата си съпруга. Другото му предимство е концепцията за Народния фронт“, обясни българския журналист.
Владимир Митев каза още, че много хора не са знаели за дневника на Георги Димитров и че в България той има две издания – от 1997 и 2003 г.
„Много приятно съм изненадан, че в Румъния съществува интерес за тази тема. Преводът ми се струва много добър“, допълни той.