Дни на румънския ловец се провеждат в Букурещ

Дни на румънския ловец се провеждат този уикенд в Музея на селото “Димитрие Густи” в Букурещ. Събитието е подкрепено от Федерацията на румънските ловни асоциации и се организира за втора поредна година. То включва заупокойна служба за Свети Евстатий - покровителят на ловците, гастрономически работилници с ловна специфика, състезание по стрелба с лък за жени, ловно облекло, тренировъчни демонстрации с кучета и изложба на грабливи птици. За последната принос имат наши сънародници от Българския соколарски съюз, които също участват.
Гостите имат възможност да видят отблизо сокол скитник, американска ветрушка, ловен сокол, мишелов на Харис. Тук е и Химера - забулена сова на три години от Нидерландия, която се превръща в истинска атракция и желан обект за фотосесии. 
Любопитство предизвиква и изложбата с трофеи от благороден елен, лопатар, дива коза и сръндак, организирана от Ловния музей на Карпатите “Посада” от Прахова. Информационните табели разказват, че от 1934 г. Румъния държи световния рекорд за трофей от дива коза от планините Фагараш. 
“След лов не всички трофеи са като за награда, за медал, предпочитам да ги превърна в спомени”, казва ми Адриан Попеску и ми подава ключодържател, направен от рог на елен. На щанда му има не само сувенири, а и ловни ножове. 
“Правя ги от десет години. Това ми е хобито. Избрах тази страст, след като станах ловец. Чувствах, че трябва да имам собствен нож, направен от мен, който да отговаря на нуждите ми. Иначе се занимавам с производство и търговия на зърно, на пшеница. Имаме и партньори от България. А заради войната в Украйна изпитваме същите затруднения като вашите фермери. Но това е друга тема”, споделя Адриан.
Ножовете, които изработва румънецът, са с различна форма и стил. Основният материал, който използва е стомана. Вещо обяснява, че острието не трябва да е по-голямо от 3-3,5 мм. 
“Имах възможността да се срещна със занаятчии, от които научих много тайни. И понеже имаме и хора от старата школа, имам даже нож за преспапие, за отваряне на писма. Дръжката му е от рог на антилопа”, разяснява Адриан. 
За една седмица прави един нож. Процесът минава през четири стъпки. Избира се парче стомана, придава му се форма, след това се подлага на термична обработка за закаляване на острието, полира се и се монтира дръжка. За нея използва рога от бивол, бизон, муфлон, антилопа, брадавичеста свиня, абаносово или стабилизирано дърво. Последното може да е в най-различни нюанси. Внася го от Украйна, макар че напоследък му е трудно, заради войната. 
Адриан изработва на ръка и кании за ножове от кожа. Специализирал се е да гравира, да шие и да полира ръбове. Така изпод ръцете му се появяват кожени дневници, фотоалбуми, калъфи за оръжия и манерки. “В тях ние, ловците, сипваме сок или чай - да се разхладим или да се стоплим. Нямаме право да пием алкохол по време на лов”, разказва с усмивка румънеца и ме запознава с приятеля си Панделис.
“Аз съм спартанец. Идвам от град Ламия, на шест километра от Термопилите”, представя ми се гъркът. Произхожда от семейство на ловци и с това обяснява влечението си към ножовете. 
“Правя ги от всякакъв материал. Използвам и епоксидна смола. Дръжките ми са като мозайки. Започнах преди четири години. Но това ми е хоби. Така релаксирам. Иначе съм строител, правя къщи”, обяснява Панделис.
А точно срещу щанда с ножове е този за деликатеси, откъдето гостите минават, преди да си тръгнат, за да си закупят пръчици от месо на бизон или пастърма от глиган.