Докладчикът на Европейския парламент за Сърбия Тонино Пицула заяви, че решението за временно блокиране на средствата по Плана за растеж за Западните Балкани представлява "гратисен период" за властите в Белград, в който се очаква да бъде показана политическа воля за изпълнение на необходимите реформи, предаде сръбската редакция на регионалната телевизия Ен1.
По думите му става въпрос за около 1,5 млрд. евро по програмата за реформи и растеж, като след първоначалните предупреждения не са последвали реални действия от страна на сръбските власти.
Пицула посочи, че в рамките на този "гратисен период" Сърбия следва да предприеме конкретни стъпки, включително отмяна на т.нар. "закони на Мърдич", които според него са несъвместими с европейските стандарти. В противен случай, предупреждава Пицула, сръбското ръководство може да остане с убеждението, че Брюксел блъфира и не е склонен да използва наличните инструменти за натиск и контрол.
Пицула припомня, че Комисията по външни работи на Европейския парламент е приела критичен доклад за Сърбия, в който се констатира застой в процеса на европейска интеграция. Според него в голяма част от преговорните глави напредъкът е ограничен или липсва, което ясно показва разминаване между декларираните амбиции за членство и реалното състояние на реформите в страната.
Той отбелязва, че вместо напредък в преговорния процес се наблюдава натрупване на вътрешнополитически напрежения и усложняване на отношенията със съседните държави – както с тези, които напредват към ЕС, като Черна гора, така и с държави членки, като Хърватия.
В изказването си Пицула обърна внимание и на различията между институциите на ЕС в подхода към Сърбия. По думите му Европейският парламент от години поддържа по-критична линия относно върховенството на закона, демокрацията и свободата на медиите в страната, докато Европейската комисия и Съветът на ЕС демонстрират по-предпазлив и по-помирителен подход.
Той посочва, че тази разнопосочност се е проявила и при последните оценки на Комисията по разширяването, които са отчели проблеми в страната, но без достатъчно категорични последващи действия. Според него това създава усещане за непоследователност в политиката на ЕС спрямо Сърбия.
В заключение Пицула подчерта, че ако Европейският съюз не приложи по-ясен и последователен механизъм за контрол, съществува риск сръбските власти да продължат да възприемат европейските изисквания като декларативни, което би забавило допълнително процеса на европейска интеграция на страната.