Природозащитници от страните от Западните Балкани (Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Република Северна Македония и Косово) призоваха днес правителствата си да устоят на натиска от САЩ да изграждат газова инфраструктура в региона и вместо това да се съсредоточат върху възобновяемата енергия, в съответствие с политиката на Европейския съюз, предаде Ройтерс.
Тъй като Европейският съюз планира да спре всички вносни доставки на руски газ до 2028 година, САЩ искат да изнасят излишния си газ и петрол към Западните Балкани и да намалят зависимостта на региона от руски газ и петрол, пише агенцията. Природозащитниците твърдят, че новите газови проекти ще имат отрицателно въздействие върху климата и икономиката, като смятат, че дългосрочните инвестиции няма да се изплатят.
Очаква се Босна и Херцеговина и Хърватия да подпишат междуправителствено споразумение на срещата на върха на инициативата „Три морета“ в Дубровник по-късно тази седмица за транспортиране на американски природен газ до Босна от терминал за втечнен природен газ на хърватския остров Крък.
Споразумението ще даде разрешение на американската компания „ААФС Инфрастръкчър енд Енерджи“ (AAFS Infrastructure and Energy) да изгради газопровода „Южен интерконектор“ и да го управлява по силата на концесионен договор.
„Разрешителните, отчуждаването на земя и строителството могат лесно да отнемат десет години, а само инфраструктурата ще струва милиарди, дори преди да се включат разходите за газ“, казаха природозащитници от 47 неправителствени организации в общо изявление.
Те призоваха правителствата на Албания, Босна, Сърбия, Черна гора, Северна Македония и Косово сами да вземат решения за енергийните си планове, в съответствие със законите и политиката на ЕС, въз основа на актуални и публично достъпни данни и обществени обсъждания.
„ААФС Инфрастръкчър енд Енерджи“, създадена миналата година в САЩ и ръководена от Джеси Бинал, бивш адвокат на американския президент Доналд Тръмп, и Джоузеф Флин, брат на бившия съветник по националната сигурност на Тръмп Майкъл Флин, е заявила, че ще инвестира около 1,5 милиарда евро в проекта.
По-рано този месец Камарата на народите на парламента на Федерация Босна и Херцеговина – една от двете съставни единици на Босна и Херцеговина – промени закона, който урежда проекта за газопровода, за да посочи ААФС като основен инвеститор и ръководител на проекта.
Делегацията на ЕС в Босна миналата седмица предупреди страната, която иска да стане член на Съюза, че трябва да уеднакви законите и стандартите си с тези на ЕС, включително и по отношение на енергийната политика.
„Босна и Херцеговина има огромен потенциал за възобновяема енергия и целта на енергийната политика на ЕС в Босна е да подкрепи страната да използва този потенциал“, заяви делегацията на ЕС в изявление до Ройтерс.