Експерти призовават за планирана обратна миграция, за да се облекчи натискът върху населението на Истанбул

Експерти по градоустройство и водни политики от Турция призовават за планирана обратна миграция от Истанбул, чрез която да бъде намален сериозният натиск върху градските системи за транспорт, водоснабдяване и сигурност, съобщава в. „Джумхуриет“.
Според цитираните от „Джумхуриет“ експерти спокойствието в Истанбул, предизвикано от отлива на хора от града за мюсюлманския празник Курбан байрам (27 – 30 май), е разкрило по-дълбок структурен проблем, с който властите не са се занимавали досега, а именно - регистрираното и нерегистрирано население, което далеч надхвърля инфраструктурата му.
Въпреки че официалните данни сочат, че регистрираното население на Истанбул е 15,75 милиона към края на 2025 г., експертите, интервюирани от вестника, посочват, че реалният брой на жителите на Истанбул достига от 20 до 21 милиона души, когато се включат нерегистрираните жители и временните посетители. Те предупреждават, че дори дългосрочните планови сценарии, включително визията за развитието на града до 2053 г., не предвиждат населението да падне под 20 милиона души. 
Истанбул е основният икономически, индустриален и образователен център на Турция, което кара много хора от различни краища на Турция да се заселят там. По официални данни към миналата година 18,3 процента от жителите на Турция живеят в Истанбул, а през 2024 г. броят на хората, преместили се да живеят в Истанбул от други турски окръзи, е почти 400 000 души. Именно тази вътрешна миграция е и причината за изпразването на града по време на големи празници и дълги почивни периоди. 
Пънар Пелин Гиритлиоглу, член на борда на Камарата на урбанистите към Съюза на турските инженери и архитекти, споделя пред „Джумхуриет“, че провинциалният екологичен план на Истанбул от 2009 г. е предвиждал населението на града да достигне 16 милиона души до 2030 г. - праг, който вече е надхвърлен. По думите ѝ „неестественият“ растеж, подхранван от мегапроекти извън целите на планирането, е изкарал града извън тази рамка, а обратната миграция оттам вече е започнала сред някои студенти, пенсионери и държавни служители, главно защото Истанбул е станал твърде скъп за голяма част от турците. Дистанционно работещите, които имат възможност да напуснат, също са започнали да се изнасят, споделя тя.
„Прагът от 20 милиона е критичен. Ресурсите на Истанбул вече не са достатъчни за неговото население“, предупреждава Гиритлиоглу, като подчертава, че всяко усилие за намаляване на натиска върху населението на Истанбул трябва да бъде планирано на местно, регионално и национално ниво и не трябва да се превръща в процес, който изтласква дългосрочните жители, за да освободи място за по-заможни новодошли.
Експертът по водна политика Дурсун Йълдъз, член на научния съвет за работата по екологичния план на Агенцията за планиране на Истанбул, споделя пред „Джумхуриет“, че водният проблем на Истанбул вече не може да се третира като тесен въпрос на управление на водите. По думите му голяма част от водните нужди на Истанбул вече се покриват чрез трансфери на вода от източници, далеч извън пределите на града. 
„Водният проблем в Истанбул вече не е само проблем на управлението на водите. Той се превърна и в проблем на пространственото планиране, управлението на гъстотата на населението и все повече – на управлението на обратната миграция“, предупреждава Йълдъз, като подчертава, че планирането на използването на земята и планирането на водните ресурси трябва да се разглеждат заедно, защото транспортните и строителните проекти могат да предизвикат ново развитие, да окажат натиск върху водните басейни и да отслабят естествената структура на водосборните райони.
Експертите предупреждават и за повишен риск и сериозни трудности с евакуирането на огромното население на града при евентуален катаклизъм.