Емблематичният червен трамвай на Истанбул навърши 111 години

Сигурно няма човек в Истанбул, който да не се е возил с трамвая, движещ се по централния булевард "Истиклял" до площад "Таксим". Наричат го "носталгичния трамвай", понеже е на повече от един век - един ням свидетел на много значими събития в историята на мегаполиса.
Тези дни се навършиха 111 години от пускането му в движение. Обагрен в яркочервен цвят той е една от най-забележителните атракции на Истанбул. Трамваят се движи еднопосочно по двукилометрова линия от тунела на булевард "Истиклял" до площад "Таксим" и превозва хиляди пътници дневно. Звук на камбана предупреждава за всяка от спирките, а туристите се надпреварват да се заснемат на стъпалата на трамвая.
Екипът на "носталгичния трамвай" не пропуска да поздрави пътниците при забележителни събития. Например на 14 февруари - Деня на влюбените, предлагаха салеп (популярна в Турция топла напитка, бел.ред.) на пътниците и изпълнения на популярни турски певци.
Подобен трамвай има и в азиатската част на Истанбул - от площад "Кадъкьой" до бул. "Мода".
Трамваите са част от Службата за обществен транспорт на Истанбул, която тези дни навърши 154 години. Известна с инициалите İETT, които са абревиатура на Главна дирекция на Истанбул по експлоатация на електрически съоръжения, трамваи и тунели (към която спадат също автобусите и метробусите), това е една е от най-старите институции на Турция. Само пожарната и полицията я превъзхождат по години.
IETT е основана в Истанбул през 1871 г., когато е пусната в експлоатация първата трамвайна компания - Dersaadet. Първите трамваи, теглени от коне, влизат в експлоатация през 1871 г.
Т. нар. "тунел" (Tünel) тези дни навърши 150 години. Той е пуснат в експлоатация през далечната 1875 г. и е второто в световен мащаб подземно съоръжение за обществен транспорт след Лондонското метро, което функционира от 1863 г.
"Тунелът" е всъщност фуникулерно транспортно средство, което се движи само в една линия по 573-метров маршрут между кварталите Бейоглу и Каракьой (на брега на Босфора), което отнема приблизително 102 секунди. Линията работи на всеки 5 минути в пиковите часове между 07:00 и 22:45, като превозва 24 хиляди пътници със средно 300 пътувания на ден.
IETT е национализирана през 1939 г. Автобусите влизат в експлоатация през 1930 г.
В Истанбул има и два кабинкови лифта. И двата са в европейската част на мегаполиса. При пътуване с тях се откриват великолепни гледки към Босфора и Златния рог.
Единият лифт TF1 се движи на височина 42 метра по 347-метрово трасе от хълма Мачка до Ташкъшла в района Шишли. Има две междинни станции. Дневно превозва по около 1000 души.
Втората линия TF2 е в района Еюпсултан до хълма Пиер Лоти. Дължината на линията на кабинковия лифт е 420 метра, височината е 53 метра, с две междинни спирки.
С решение на община Еюп хълмът е кръстен на писателя Пиер Лоти, чието истинско име е Луи Мари-Жулиен Вио. Писателят се установява в Истанбул през 1876 г. На хълма се намирало кафене, където според градска легенда Лоти написал романа си "Азияде", посветен на туркиня, в която бил влюбен. Според друга легенда двамата влюбени идвали на този хълм, за да се срещат тайно, поради което след време кафенето станало известно като "кафенето на влюбените".
Някогашното кафене днес е модерно заведение, от терасата на което се открива спираща дъха панорама към залива Златния рог и се посещава и от много местни хора и чуждестранните туристи.