ЕС не одобрява измененията в босненския изборен закон, наложени от върховния представител на международната общност, но иска да бъдат уважени

Европейският съюз не е доволен от решението на върховния представител на международната общност в Босна и Херцеговина Кристиан Шмит да наложи технически изменения в изборния закон на страната, но смята, че решението му трябва да бъде уважено и изпълнено. Това заяви днес ръководителят на европейската делегация в Босна Йохан Сатлер в интервю за босненското издание „Дневни аваз“.
Върховният представител на международната общност в Босна Кристиан Шмит наложи миналата седмица изменения в Изборния закон на страната с цел подобряване на изборния процес. Законите в Босна обикновено се приемат от парламента на Босна, Народната скупщина на Република Сръбска и парламента на Федерация Босна и Херцеговина. Шмит обяви налагане на изменения в Изборния закон на страната, тъй като политическите сили не могат да се договорят за реформата, изисквана от Европейския съюз.
Решението на върховния представител бе приветствано от бошняците в управлението на страната, но беше отхвърлено от хърватите и сърбите, които го определиха като ненужно.
Милорад Додик, президентът на съставната на Босна част Република Сръбска, каза, че съставната част ще приеме собствен изборен закон до 20 април и ще произведе избори според него.
Сатлер отбеляза днес пред „Дневни аваз“, че вярва, че върховният представител трябва да използва изпълнителните си правомощия само при непоправими законодателни действия. По думите му ЕС не приема случая за такъв, тъй като текат преговори за промените в националния изборен закон на Босна.
За разлика от ЕС – САЩ, Великобритания и Германия категорично подкрепиха действията на Шмит. Критиките на Додик пък бяха подкрепени от Русия и от унгарския премиер Виктор Орбан. На заседание на парламента на Република Сръбска в четвъртък Додик обвини САЩ, Великобритания и Германия в заговор срещу тази съставна част на Босна и нарече върховния представител на международната общност в страната Кристиан Шмит „пионка“ в ръцете им.
Сатлер подчерта, че вече няма връщане назад и решенията на Шмит, без значение какви са мненията за тях, трябва да бъдат уважавани.
„Очакваме всички заинтересовани страни да действат отговорно и да проявят сдържаност в предстоящия период. Заплахите от лидерите на Република Сръбска срещу конституционния ред на Босна са неприемливи, включително и тези за организация на собствени избори от съставната част“, каза Сатлер, като предупреди, че „деструктивното“ поведение на Додик може да възпрепятства началото на преговорите на Босна за приемане в ЕС.
Европейският съвет одобри началото на преговорите за присъединяване на Босна към ЕС през март. Сега се очаква Босна да създаде техническите условия за стартиране на преговори и да назначи главен преговарящ. Сатлер отбеляза, че преговорите изискват страната да приеме общи позиции и общ подход за ЕС, което би било невъзможно при подновяването на вътрешнополитическото напрежение и конфликти.
След междуетническата война в Босна и Херцеговина 1992-95 година съгласно с условията на Дейтънското мирно споразумение страната бе разделена на две полуавтономни части - Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и мюсюлманско-хърватската Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани - бошняци и босненски хървати. Дейтънското споразумение дава широки правомощия на върховния представител на международната общност в Босна, включително да налага закони или да уволнява официални представители или държавни служители, които подкопават крехкия етническия баланс в следвоенна Босна. Република Сръбска не признава авторитета на върховния представител, тъй като назначението му не е одобрено от Съвета за сигурност на ООН, както е предвидено от Дейтънското споразумение.