ЕС се нуждае от оперативен план при оказване на помощ при атака срещу страна членка, заяви президентът на Република Кипър

Европейският съюз трябва да започне подготвянето на план за действие, в случай че страна членка на Съюза бъде нападната и поиска помощ от партньорите си, подчертава президентът на Република Кипър Никос Христодулидис в ексклузивно интервю за Асошиейтед прес.
По думите на президента европейските лидери ще обсъдят член 42 параграф 7 от Договора за Европейския съюз, който задължава страните членки да съдействат една на друга по време на криза. Членът в договора предвижда, в случай на въоръжено нападение, на територията на дадена страна членка, партньорите да и предоставят "помощ и съдействие с всички средства, с които разполагат". До момента тази договорна клауза не е била задействана и няма точни и бързи правила, по които членките на ЕС трябва да отговорят, в случай че бъде поискана тяхната помощ.
"Имаме член 42 параграф 7 и не знаем какво ще се случи, ако страна членка го задейства", казва Христодулидис, който ще е домакин на среща на европейските лидери по-късно тази седмица в рамките на кипърското председателство на Съвета на ЕС.
Очаква се акцент на срещата да бъде войната в Иран и последствията от нея. "Ще имаме дискусия и ще подготвим, нека го кажем, оперативен план какво следва, в случай че някой задейства този член и има страна с проблем", казва кипърският държавен глава пред АП.
Самият Христодулидис поиска помощ от европейските партньори през миналия месец, когато дрон "Шахед" удари британската военна база в южната част на остров Кипър, припомня агенцията. Според кипърските власти дронът е изстрелян от Ливан, чиято столица е едва на 207 километра от кипърския бряг. Гърция, Франция, Испания, Нидерландия и Португалия разположиха кораби с антидрон съоръжения в района на острова за подпомагане на защита му.
Пред АП Христодулидис отбелязва, че тъй като повечето страни от ЕС са членки и на НАТО, подобен план за действия би дал разяснения как държавите трябва да отговорят на молба на свой партньор за съдействие без да влизат в конфликт по отношение на задълженията им в рамките на военния съюз.
Член 5 от Договора на НАТО предвижда, че въоръжено нападение срещу една страна членка се счита за нападение срещу всички и изисква колективен отговор.
"Така че какво ще се случи (ако помощ поиска) страна, която е член и на НАТО, и на ЕС? Какво ще стане", задава въпрос Христодулидис, коментирайки нуждата от изготвяне на план за действие.  
Друг въпрос, който трябва да се разясни по отношение на член 42 параграф 7, е дали отговорът трябва да е колективен в рамките на НАТО или само на страните, които граничат с засегнатата (от атака) държава. Пояснения трябва да има и по отношение на това какви средства би трябвало да бъдат използвани за справяне с различни видове кризи.
Христодулидис отбелязва, е доволен от факта, че партньорските държави "разбират важността" от сближаването с Близкия изток чрез инициативи като Средиземноморския пакт на ЕС, който придвижва специфични проекти като здравеопазване, образование и енергетика в страните от региона.
Сближаването на ЕС с Близкия изток е ключов приоритет за кипърското председателство. 
На предстоящата неформална среща на върха в Никозия по-късно тази седмица ще присъстват лидери от Египет, Ливан, Сирия и Йордания, което ще даде възможност "не само за обмяна на идеи, но и възможност да се види в действие как развиваме нашето сътрудничество на стратегическо ниво", казва Христодулидис.  
Кипърският президент е силен поддръжник на икономическия коридор Индия – Близък изток – Европа (IMEC), коридор за търговска, енергийна и дигитална свързаност, които трябва да свърже континента с Европа като надеждите са, че ще донесе мир и стабилност в Близкия изток.
Христодулидис казва, че в рамките на кипърското председателство групата на "приятели на IMEC" е предприела инициативи, но липсват както ги нарича той "специфични проекти". Един от тези проекти е Големият морски интерконектор (Great Sea Interconnector, GSI) – електрически кабел, свързващ системите на Гърция и Кипър с тази на Израел, по който има забавяне.
"Можем да работим заедно с американците, с американското правителство с президента (Доналд) Тръмп, защото това би било от полза както за Европейския съюз, така и за САЩ" по отношение за други конкретни проекти, отбелязва кипърският президент.
Войната в Иран отново изведе на преден план въпроса за диверсификацията на енергийните източници. Христодулидис казва, че е в процес на разговори по въпроса как залежите от природен газ на самия Кипър могат да помогнат на Съюза да намери нови енергийни източници и маршрути (за транспортирането им).
В петък (на неформалната среща на върха в Никозия – бел. прев.) председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен ще представи "много специфични предложения", засягащи енергийните цени и това как ЕС може да стане по-независим в енергийно отношение, посочва още кипърският президент в интервюто за АП.