Опасенията от критиките на президента Доналд Тръмп към алианса за това, че не е подкрепил войната с Иран, както и заплахите му по-рано тази година да завземе Гренландия, която е част от територията на американския съюзник Дания, породиха нужда от спешно изясняване на разпоредбите на ЕС за взаимната помощ.
Президентът на Кипър Никос Христодулидис заяви, че лидерите на ЕС са се съгласили снощи в рамките на неформалната среща на върха, на която страната му е домакин, че е време да се конкретизира пактът, заложен в член 42.7 от съюзния договор.
„Снощи се съгласихме, че (Европейската) комисия ще подготви план за това как да реагираме, в случай че държава членка задейства член 42.7 (от Договора за ЕС). Има редица въпроси, на които трябва да намерим отговор,“ каза Христодулидис.
За разлика от член 5 на НАТО за колективна отбрана, който се смята за основата на европейската сигурност, клаузата на ЕС за взаимопомощ не е подкрепена с подробни оперативни планове или военни структури.
Досега тя е задействана само веднъж – от Франция, след като ислямисти убиха 130 души в Париж през 2015 г. Тогава държавите членки се включиха по-активно във военните мисии и международни операции на ЕС, за да позволят на Франция да пренасочи свои военни части към други места.
Кипър е особено заинтересован да бъде конкретизиран член 42.7, след като миналия месец дрон удари британска военна база на острова по време на иранската война. Никозия, която в момента е ротационен председател на Съвета на ЕС, не е член на НАТО.
Някои държави от ЕС обаче са предпазливи по отношение на всякакви действия, които биха могли да създадат впечатление, че обръщат гръб на алианса и на неговия член 5 за обща отбрана.