Евроскептичните настроения в Сърбия нарастват сериозно, заяви председателят на КИЦ "Босилеград" Иван Николов

Евроскептичните настроения в Сърбия нарастват сериозно. Това заяви Иван Николов, председател на Културно-информационния център (КИЦ) на българското национално малцинство "Босилеград" в Сърбия, който взе участие в четвъртата трансгранична конференция по проект на БТА "Европа на Балканите: Общо бъдеще". Домакин на събитието е пресклубът на БТА в Босилеград, Сърбия. 
"Не само европейските програми за трансгранично сътрудничество, но и цялата европейска политика в Република Сърбия, меко казано, не даде очакваните резултати, да не кажа, че се проваля", смята Николов. 
"Българското население от двете страни на границата плати и продължава да плаща тежка, жестока цена. Голяма част от него е била принудена да напусне родния си дом. С появата на европейските процеси се появи надеждата, че изхождайки от европейската практика, използвайки опита на европейските държави, тази жестока граница може да бъде европеизирана, а наследените от миналото тежки икономически, инфраструктурни, екологични, културни и други проблеми могат да бъдат решени така, че да не застрашават живота на населението и да не задълбочават проблемите. За съжаление и това не се случи", посочи председателят на културно-информационния  център. 
Той се позова на данни, според които в периода 2014 г. до 2020 г. Европейският съюз е заделил над 400 млн. евро, с които на територията на Сърбия са финансирани над 1600 проекта. 
"Одобрените проекти прескочиха българските общини на границата и отидоха по-навътре в Сърбия, съответно по-навътре в България. Следователно дългогодишните проблеми, които касаят българското население на границата, продължават да тлеят. Десетилетната дискриминация на българите на границата имам чувството, че се разшири в областта на европейските програми", подчерта Иван Николов. 
Изобщо не смятам, че нашите проблеми са велоалеите и екопътеките. Имаме много по-сериозни проблеми. Продължаваме да живеем в миналото, а българските общини на българо-сръбската граница, поне от нашата страна, са в дъното на икономически най-изостаналите райони, посочи още той. 
"Практиката за нарушаване на човешките и малцинствените права продължава. Говорът на омразата срещу българите и България в сръбските медии не само не стихва, но и се разраства още повече, съжалявам, че трябва да го кажа, и то точно в общините, в които са инвестирани немалко средства от европейските фондове", заяви още той пред участниците на днешния форум. 
Иван Николов отбеляза, че качествените проекти изискват много добре обучени хора. 
Проектът "Европа на Балканите: Общо бъдеще" се изпълнява от БТА с подкрепата на Европейската комисия и надгражда вече осъществения проект "Европа в България: Общо бъдеще". Сред целите на проекта са: по-добро разбиране на ролята на политиката на сближаване, вкл. на Балканите; повишаване на осведомеността за проекти, финансирани от ЕС чрез Кохезионната политика; насърчаване на открит диалог за резултатите от изпълнението ѝ на местно ниво, както и на гражданското участие по въпроси, свързани с политиката на сближаване.
По време на конференцията ще бъдат дискутирани новостите за програмния период 2021-2027 г. и постигнатите резултати през предходния програмен период 2014-2020 г.