Данните от 2020 г. сочат, че делът на младите хора, гласували на местните избори през същата година, е бил 51,44 процента. Две години по-късно този показател е малко по-нисък – малко над 47 процента упражняват правото си на глас на общите избори, докато на местните избори през 2024 г. активността сред младежите е 45,3 процента.
Проучването "Политическа грамотност на младежите в Босна и Херцеговина", проведено от Института за развитие на младежта "КУЛТ", показва, че 42,2 процента от младите хора се интересуват до известна степен или силно от политика и политически събития, докато 38,5 процента заявяват, че проявяват слаб интерес или изобщо не се интересуват от политика. Мъжете се интересуват повече от политика (48,4 процента) в сравнение с жените (35,8 процента).
Проучването установява също, че интересът към политиката нараства с възрастта. Младежите от най-възрастната група (между 25 и 30 години) проявяват най-голям интерес към политическите събития, докато най-високо ниво на незаинтересованост се наблюдава сред тези на възраст от 15 до 19 години.
Резултатите от фокус групите показват, че участието на младите хора в изборния процес се мотивира главно от чувство за граждански дълг и желание за промяна. Младежите са по-склонни да гласуват за политици с видими постижения или за такива, които предлагат конкретни решения на проблемите в рамките на своята компетентност.
По време на фокус групите младите хора споделят също, че понякога изпълняват гражданския си дълг (т.е. гласуват), дори когато нямат високо мнение за политиците, като в такива случаи гласът им представлява форма на протест. Младите хора, които не участват в избори, въпреки че имат право на глас, споделят, че са демотивирани от предлаганите политически алтернативи – а именно кандидатите и партиите, за които биха могли да гласуват. Това означава, че ниската избирателна активност не се дължи единствено на липса на интерес към политиката, а и на преценката на младите хора, че кандидатите и политическите опции не им дават достатъчно основания да участват.
Резултатите от проучването на Института показват, че 38,5 процента от младите хора не следят политическите събития, включително кампаниите на политическите партии, докато 17,9 процента следят само онези политически фигури, които представляват интерес за тях. Други 28,6 процента получават информация за политическите събития "между другото" чрез медиите, а 15 процента полагат усилия да бъдат информирани.
Повече от една трета от младите хора (34,8 процента) заявяват, че не четат партийните платформи, преди да гласуват. От тях 19,7 процента казват, че никога не ги четат, а 15,1 процента – че не ги четат, тъй като смятат, че партиите няма да изпълнят никое от дадените обещания.
От друга страна, 36,4 процента от младите хора споделят, че четат партийните платформи и гласуват въз основа на тях. Това показва, че част от младите хора вземат по-информирани решения, но също така и че значителен дял от тях са откъснати от официалните платформи на политическите партии.
Едва 3,1 процента от младите хора в Босна и Херцеговина имат доверие на политическите партии, докато 48,1 процента заявяват, че нямат такова. Други 42,8 процента са неутрални, като посочват, че нито имат доверие, нито нямат доверие на политическите партии.
Повече от една трета от младите хора (38,4 процента) смятат, че като цяло политиците не изпълняват обещанията, дадени преди изборите, след като встъпят в длъжност.
Други 16,8 процента вярват, че политиците изобщо не изпълняват обещанията си, докато 25,8 процента смятат, че ги изпълняват само частично. Само 1,1 процента от младите хора вярват, че политиците напълно изпълняват обещанията си, сочат данните на Института за развитие на младежта "КУЛТ".(Новина, избрана от босненската агенция ФЕНА за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите.)