ФЕНА: В Босна и Херцеговина все още има 756 квадратни километра със съмнения за наличие на мини, а броят на сапьорите и донорското финансиране намаляват

Повече от три десетилетия след края на войната Босна и Херцеговина все още има около 756 квадратни километра територии, за които съществува съмнение за наличие на мини, като броят на хората, обучени да извършват дейности по разминиране, е намалял почти наполовина в сравнение с периода преди пандемията от ковид-19, предаде за БТА босненската агенция ФЕНА.
Нов закон за дейностите по разминиране, който понастоящем е на етап обществено обсъждане, има за цел да осигури стабилно вътрешно финансиране за разминирането, като същевременно уреди трудовите, социалните и пенсионните права на хората, изпълняващи една от най-опасните професии в страната.
Според Центъра за противоминна дейност на Босна и Херцеговина (BHMAC) в началото на годината около 774 квадратни километра са се считали за райони със съмнения за наличие на мини. Оттогава са разчистени около 18 квадратни километра, като остават приблизително 756 квадратни километра, макар че това число се променя ежедневно.
Новият план за дейности по разминиране за периода 2027–2032 г. предвижда всяка година да се възстановява безопасното използване на около 55 квадратни километра площ. Центърът за противоминна дейност на Босна и Херцеговина изчислява, че при осигурено стабилно финансиране съгласно новия закон годишният капацитет би могъл да нарасне до 75–80 квадратни километра.
Настоящите организации за разминиране могат да разчистват около 50 до 55 квадратни километра годишно, като значително увеличаване на капацитета би изисквало поне една-две години за набиране на допълнителен персонал и осигуряване на оборудване.
При най-благоприятния сценарий с приемане на новия закон Центърът изчислява, че Босна и Херцеговина би могла да приключи процеса по разминиране до края на 2036 г. Без този закон и при продължаващ спад на донорското финансиране, завършването на процеса може да се забави докъм 2045 г.
Министерството по гражданските въпроси обаче предупреди, че новите срокове трябва да се основават на реалистичен финансов, човешки и оперативен капацитет, като отбеляза, че в предишни години планове за разминиране са били изпълнявани едва на 20 до 30 процента.
Една от ключовите разпоредби на законопроекта е задължението за институциите на Босна и Херцеговина, съставните административни части и окръг Бръчко да отделят най-малко 0,2% от бюджетите си за дейности, свързани с противоминната дейност.
Въз основа на бюджетите за 2026 г. министерството изчислява, че този минимален размер би осигурил около 60 процента от средствата, необходими за постигане на годишната цел от 75 квадратни километра, за което са нужни приблизително 61 милиона конвертируеми марки. Останалата част все още ще трябва да бъде осигурена от други вътрешни източници и чрез международна помощ.
Държавата вече е започнала да увеличава своя принос. Министерският съвет на Босна и Херцеговина одобри многогодишен проект за периода 2025–2027 г. на стойност 2 милиона конвертируеми марки за съфинансиране на разходите по разминиране.
Преходът към по-голямо вътрешно финансиране придобива все по-голямо значение на фона на намаляващата подкрепа от международни донори. От Програмата за развитие на ООН (UNDP) в Босна и Херцеговина съобщиха за агенция ФЕНА, че международната помощ е спаднала значително през последните години, а организации, които дълго време са участвали в дейностите по разминиране, включително „Норвежка народна помощ“ (Norwegian People's Aid) и Консултативна група по мини (Mines Advisory Group), са се оттеглили.
Центърът за противоминна дейност на Босна и Херцегови на също така посочва войната в Украйна като фактор, допринасящ за спада, тъй като част от международното финансиране е пренасочено натам. В момента Босна и Херцеговина използва средства от програмата на ЕС IPA III и финансиране от Световната банка за разминиране по десния бряг на река Сава, но Центърът предупреждава, че не се очаква преките безвъзмездни средства от ЕС и Световната банка да продължат в същия обем след приключването на тези проекти.
Законопроектът също така цели да уреди въпросите, свързани със заетостта и пенсионните права на персонала, извършващ дейности по разминиране. Действащата нормативна уредба не обхваща по последователен начин всички категории служители, навлизащи в зони с вероятност от наличие на мини, въпреки че ръководителите на екипи, служителите по контрол на качеството, оперативните служители, водачите на служебни кучета и операторите на специализирана техника могат да бъдат изложени на рискове, сходни с тези, пред които са изправени самите сапьори.
Съгласно проекта персоналът, участващ в дейности по разминиране, би имал право на повишен трудов стаж, специална надбавка към заплатата, по-благоприятни пенсионни условия, както и на права в случай на нараняване или смърт по време на разминирането.
Сапьорът Амир Механович, който работи в тази сфера от 1997 г., каза, че строгите медицински и психологически прегледи, както и специалните изисквания за безопасност, свързани с работата, ясно показват нивото на риск.
Той каза, че на някои служители от оперативния състав се е налагало по-рано да търсят признаване на правата си по съдебен ред, докато някои сапьори са работили с години без официално регистрирано трудово правоотношение.
Проблемът става все по-належащ на фона на свиването и застаряването на работната сила. Към момента в Босна и Херцеговина има около 1100 служители, ангажирани с разминиране, докато преди пандемията от ковид-19 техният брой е надхвърлял 2000 души. Според Центъра за противоминна дейност само в батальона за разминиране към въоръжените сили на Босна и Херцеговина в момента липсват около 60 служители – брой, еквивалентен на капацитета на осем до десет екипа, като подобен недостиг се наблюдава и в службите за гражданска защита на отделните съставни единици на страната.
От Управлението за гражданска защита на Федерация Босна и Херцеговина (ФБиХ) заявиха, че интересът към дейностите по разминиране и броят на кандидатурите намаляват, като значителна част от служителите извършват тази работа от повече от 20 години и наближават пенсионна възраст.
ПРООН подчерта, че устойчивото завършване на процеса по разминиране изисква повече от финансиране и цели за разчистване, като отбеляза, че наличието на стабилен и квалифициран персонал е от съществено значение за поддържането на оперативния капацитет.
Проектът на закон е преминал през етап на електронни консултации, а Министерството на гражданските въпроси е получило становища от съответните държавни институции и институциите на съставните единици. Текстът все още се съгласува и предстои получаването на допълнителни становища, преди той да бъде внесен в Министерския съвет.
От министерството заявиха, че ако Босна и Херцеговина иска да ускори процеса по разминиране, да осигури стабилно финансиране и да задържи опитните кадри, трудовият, социалният и пенсионният статус на служителите, занимаващи се с разминиране, трябва да бъдат уредени по по-системен начин.
Същевременно беше подчертано, че самото приемане на закона няма да бъде достатъчно без стабилно финансиране, достатъчно обучен персонал, технически капацитет, координация и ясна отговорност за резултатите.
(Новина, избрана от босненската агенция ФЕНА за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)