ФЕНА: В Сараево се провежда се международна конференция за последиците от изчезването на Босненското кралство

Двудневна международна академична конференция, озаглавена „Последиците от падането на Босненското кралство“, започна днес в Мостар, предаде ФЕНА специално за БТА. Събитието се фокусира върху последиците от падането на средновековна Босна и Хум под османско владичество.
Един от организаторите, Хърватското културно дружество (ХКД) „Напредък“, обяви тази година за „Година на кралица Катарина“ в чест на 600-годишнината от нейното раждане.
Президентът на ХКД „Напредък“ Никола Чича подчерта важността на конференцията не само заради историческото ѝ значение, но и заради приноса ѝ към разбирането на съвременните предизвикателства.
Чича заяви, че като придобием по-добра представа за тези ключови моменти в историята на Босненското кралство, можем по-ефективно да се справим с бъдещите предизвикателства.
Той изтъкна и участието на 29 презентиращи от осем европейски страни.
„Те ще оценят критично последиците от големия катаклизъм, който породи нова цивилизация на територията на Босна и Херцеговина, оставяйки трайни въздействия, видими дори днес. Те са отразени не само в идентичностите, развили се в този регион, но и в социалните и политически последици, които все още засягат Босна и Херцеговина“, каза Чича.
Дияна Пинюх, ръководител на катедрата по история във философския факултет на Университета в Мостар, заяви, че конференцията ще предостави нови перспективи и ще обогати текущите знания за кралица Катарина и събитията след падането на Босна и Босненското кралство.
Виницие Лупис, ръководител на дубровнишкия клон на Института за социални науки „Иво Пилар“, изрази задоволството си от поканата на конференцията. Той припомни публикувано от него изследване за мощите на Свети Лука през 1997 г., което улесни връщането на мощите във Францисканския манастир в Яйце през 2015 г.
„Тази година завършихме дейностите по консервацията на мощите. Реликвите бяха съхранявани в манастир в Стон, където кралица Катарина ги поверява на францисканците, докато бяга от османците. Мощехранилницата беше поръчана от Бонифаций Дракулица, виден хърватски францисканец, който е служил три пъти като пазител на Светите земи и по възстановяването на Божи гроб“, обясни Лупис.
Той подчерта важността на преразглеждането на подобни теми и събирането на нови знания. Подобни конференции, според Лупис, спомагат за консолидирането на тези констатации и представянето им на обществеността, особено в контекста на все още незавършените процеси на национална интеграция за някои народи. Той посочи, че хърватите смятат кралица Катарина както за своя кралица, така и за кралица на Босна и напомни, че много хърватски селища, от Градище до Италия, са възникнали в следствие на бягства от Босна от османската окупация.
„Етническият състав на хърватския народ се оформя такъв, какъвто го познаваме днес, между 15-и и 17-и век“, добави Лупис.
Доцент Маринко Марич от университета в Дубровник говори за част от живота на Катарина, по-специално нейното бягство от Босна и убежището ѝ в Дубровник през 1463 г.
„Дубровник е поддържал приятелски отношения със семейство Косача и кралското семейство, но същевременно е бил и под османски контрол. В резултат на това тя е трябвало внимателно да балансира между османците и семействата Косача и Томашевич. Катарина остава в Дубровник четири месеца, редувайки престои в града и на близките острови“, обясни Марич.
Желко Пекович, професор във факултета по хуманитарни науки в Университета в Сплит, подчерта реставрацията на Стария мост в Мостар, по време на която бяха открити следи от по-ранни градски структури и мостове, включително най-ранните конструкции над река Неретва.
„Първоначално тук е имало транспортна въжена линия, последвана от висящ и дървен мост, а през 1566 г. е построен каменният мост, който днес пазим като реликва“, отбеляза Пекович.
Той добави, че река Неретва разделя района на Херцеговина, създавайки естествена бариера и хората и стоките винаги са имали нужда да я пресичат, било на юг близо до Почител, или на север близо до Конич.
„В средата на Херцеговина, където бреговете на реката са сравнително близо, най-ранното пресичане изглежда е било посредством въжена линия. Археологическите проучвания разкриха елементи от висящ и дървен мост, с дървени части, прецизно датирани от 11-и, 13-и и 14-и век“, уточни Пекович.
Двудневната конференция се организира от ХКД „Напредък“ и Института за култура и традиция на хърватите в Босна и Херцеговина, като сред съорганизаторите са още Философският факултет на Университета в Мостар, Философският факултет на Университета в Сплит и Институтът за изследване на миграцията в Загреб“.
Конференцията се спонсорира от Хърватската академия на науките и изкуствата в Босна и Херцеговина, с медийно спонсорство от Федералната информационна агенция ФЕНА.
(Новина, избрана от босненската агенция ФЕНА за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)