Гърция, заедно с Албания и Република Северна Македония, започват съвместна инициатива за включването на Голямото Преспанско езеро, което е разделено между трите страни, в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, съобщава гръцкият вестник „Катимерини“.
Инициативата е издигната още през 2014 г. от Гърция, когато езерото е вписано в индикативния списък като „смесен паметник“, природен и културен, заради влажните зони и биоразнообразието си, както и заради византийските и поствизантийските си паметници. Сега обаче към начинанието се присъединяват и другите две съседни страни.
В тази връзка на 9 октомври в Преспа ще се проведе среща на министрите на културата на трите страни Лина Мендони (Гърция), Бледи Гонджа (Албания) и Седат Сюлеймани (Северна Македония). На срещата се присъства и ръководителят на делегацията на Европейската комисия в Скопие Михалис Рокас.
Рокас заяви пред „Катимерини“, че ЕК е решила наред с политическата подкрепа за инициативата също така да финансира първоначалните проучвания за кандидатурата. Той подчерта и геополитическите измерения на общата инициатива на трите съседни страни да изтъкнат една обща природна и културна ценност, каквато е Преспанското езеро.
Ако бъде одобрено, Голямото Преспанско езеро би станало четвъртият обект в Гърция, включен в списъка на ЮНЕСКО след Света гора, Метеора и Олимп.
Влажните зони край гръцкия бряг на Преспанското езеро вече са защитени като част от мрежите РАМСАР и НАТУРА.
На остров Свети Ахил, който обаче се намира в Малкото Преспанско езеро, което е изцяло на гръцка територия, през 60-те години са открити останките на българския цар Самуил, които в събота ще бъдат отнесени от Музея на византийското изкуство в Солун в София.