Изходящите потоци от турския паричен пазар надхвърлят 16,87 милиарда долара при нестабилност на валутата

Настроенията на инвеститорите в Турция понесоха тежък удар от 19 март досега в условията на нарастваща политическа несигурност, предизвикала спад на пазара, който отслаби турската лира и оказа натиск върху акциите на фондовата борса в Истанбул, съобщи „Тюркийе тудей“. Нестабилността засегна и взаимните фондовете на паричния пазар, които са важна част от пазара на взаимни фондове на Турция. 
Според данни от Турската електронна платформа за търговия с фондове (TEFAS), цитирани от изданието, изходящите потоци от фондовете на паричния пазар са надхвърлили 641,11 милиарда турски лири (16,87 милиарда долара), като 214 485 инвеститори са се оттеглили. В резултат на това общият размер на фондовете е спаднал от 1,44 трилиона турски лири до 802,21 милиарда турски лири до затварянето на търговията на 28 март. Броят на инвеститорите също е намалял - от 3,80 милиона на 3,58 милиона.
Въпреки този рязък отлив хедж фондовете регистрират входящи потоци на стойност общо 263,05 милиарда турски лири, свеждайки нетните изходящи потоци във всички категории фондове до 378,05 милиарда турски лири (9,94 милиарда долара). 
На 19 март турската лира се обезцени с над 12 процента спрямо щатския долар. След намесата на Турската централна банка, чрез продажбата на близо 25 милиарда долара от резервите ѝ, загубите бяха частично компенсирани, като обменният курс се възстанови до ниво 37 лири за долар, което ограничи обезценяването до 3 процента. 
Д-р Хакан Кара, бивш главен икономист в Турската централна банка, отбелязва скока в търсенето на чуждестранна валута. В публикация в "Екс" той посочи, че значителна част от изходящите потоци от взаимните фондове с нискорисков профил са прехвърлени в щатски долари, като са били изкупени около 8 милиарда долара.
Фондовете на паричния пазар са нискорискови инвестиционни инструменти, които се фокусират върху краткосрочни, високоликвидни финансови инструменти като съкровищни ​​бонове, държавни облигации с падеж под една година, споразумения за обратно изкупуване и срочни депозити, отбелязва изданието. Те са замислени с цел запазване на капитала и осигуряване на стабилна възвръщаемост, което ги прави популярен избор сред консервативни инвеститори и институции, управляващи излишните пари с минимално излагане на пазарни колебания.
Въпреки нискорисковия си характер обаче фондовете на валутния  пазар в Турция не са напълно изолирани от валутни колебания – особено колебания при турската лира. Тъй като много от тези фондове държат активи, деноминирани в лири, рязкото обезценяване на лирата може да подкопае доверието на инвеститорите, като подтикне изтичането на капитал към по-стабилни или базирани на чуждестранна валута инструменти.