Какво спечели Турция от забавянето на кандидатурата на Швеция за НАТО

Турска парламентарна комисия ще обсъди и вероятно ще одобри днес кандидатурата на Швеция за членство в НАТО, което е последната стъпка към разширяване на алианса след 18-месечно забавяне, разочаровало част от съюзници и довело до някои отстъпки.
През май миналата година президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган се противопостави на молбите на Швеция и Финландия за присъединяване към военния съюз. Скандинавските държави внесоха кандидатурите си след руската инвазия в Украйна.
Турция ратифицира кандидатурата на Финландия през април, но, заедно с членката на НАТО Унгария, накара Швеция да чака, като настоя Стокхолм да предприеме повече мерки срещу членове на организации на своя територия, определяни от Турция като терористични. 
Следват някои от основните стъпки, които Стокхолм, Хелзинки, Вашингтон и други страни членки на НАТО направиха, за да отговорят на опасенията на Анкара, отбелязвайки това, което според анализаторите са геополитически победи за Ердоган, въпреки че той обтегна отношенията на Турция със Запада.
КАКВИ ОТСТЪПКИ НАПРАВИХА ШВЕЦИЯ И ФИНЛАНДИЯ?
На среща на НАТО в Мадрид миналата година Турция постигна споразумение с Швеция и Финландия, според което те ще вдигнат оръжейното ембарго и ще предприемат мерки срещу членовете на забранената Кюрдската работническа партия (ПКК) и срещу т.нар. Фатхуллахистка терористична организация (ФЕТО), която Анкара смята за организатор на неуспешния опит за преврат през 2016 г., както и да екстрадират заподозрени в тероризъм в Турция.
Миналата година Стокхолм отмени забраната за износ на военно оборудване за Турция, без да разкрива подробности за компании или продукти.
През юни Швеция представи нов проектозакон за борба с тероризма, като заяви, че е спазила своята част от сделката.
През последните месеци шведски върховен съд блокира екстрадирането на двама турци, които според Анкара са членове на ФЕТО, а апелативен съд потвърди присъдата на мъж за опит да финансира ПКК, която е призната за терористична група и от ЕС, и от САЩ.
Същевременно в отговор на критиките в Турция и в други мюсюлмански страни министърът на правосъдието Гунар Стрьомер каза, че Швеция проучва дали е възможно да бъдат направени законови промени, така че хората да спрат да изгарят публично свещената книга на мюсюлманите Корана.
Финландия се съгласи миналата година да обмисли предоставянето на разрешителни за износ на оръжие за Турция на базата на разглеждането на всеки отделен случай. След близо година чакане Анкара каза, че Хелзинки е спечелил нейната благословия.
КАКВО НАПРАВИХА ДРУГИТЕ ЧЛЕНКИ НА НАТО?
Когато Ердоган намекна на конференция на НАТО през юли, че Швеция в крайна сметка ще получи зелена светлина, членката на НАТО Канада тихомълком се съгласи да поднови преговорите с Турция за премахване на контрола върху износа на части за дронове, включително оптично оборудване.
Нидерландия премахна ограниченията върху доставките на оръжие за Турция.
Също през юли, след среща между турски и шведски лидери, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обяви, че алиансът ще създаде позиция специален координатор за борба с тероризма. През октомври той назначи помощник-генералния секретар Томас Гофъс на поста.
ШВЕЦИЯ КАТО УСЛОВИЕ ЗА ЗЕЛЕНА СВЕТЛИНА ЗА ИЗТРЕБИТЕЛИТЕ  F-16 НА САЩ?
Над дискусиите надвисна въпросът за американското одобрение на искането на Анкара за закупуване на изтребители F-16 и 79 комплекта за модернизация на наличния флот на стойност 20 млрд. долара.
Ден след като Ердоган даде зелена светлина за присъединяването на Швеция към НАТО през юли, Белият дом заяви, че ще придвижи въпроса за F-16 за Турция след консултации с Конгреса.
През октомври Ердоган изпрати кандидатурата на Швеция за членство в  НАТО за разглеждане в турския парламент. Той обаче заяви, че Вашингтон обвързва ратификацията на F-16 с тази на Швеция.
Анкара отправи искането за закупуване на F-16 през 2021 г. Турция обаче се сблъска с възражения в американския Конгреса заради забавянето на разширяването на НАТО от страна на Анкара и състоянието на човешките права в страната.
КАКВО Е ПОЛОЖЕНИЕТО С МОЛБАТА НА ШВЕЦИЯ В МОМЕНТА?
Ако комисията по външните работи на турския парламент подкрепи молбата за членството на Швеция, парламентът ще гласува по въпроса вероятно след няколко дни или седмици.
Външните министри на НАТО ще се срещнат в Брюксел на 28-29 ноември. Унгария също все още не е ратифицирала кандидатурата на Швеция.
Председателят на турския парламент, в който коалицията на Ердоган има силно мнозинство, каза на шведския си колега във вторник, че се надяват да завършат ратификацията "възможно най-скоро".
От внасянето на законопроекта в парламента през октомври Ердоган казва, че ще се опита да ускори ратификацията, но допълва, че Стокхолм все още не е предприел достатъчно действия срещу кюрдските бойци.
Войната на Израел срещу въоръжената групировка “Хамас” в ивицата Газа може да обтегне отношенията между САЩ и Турция и да усложни разширяването на НАТО, посочват анализатори.
След като Ердоган каза, че „Хамас“ не е терористична организация, а освободителна група, бореща се за защита на палестинските земи, 47 членове на Конгреса на САЩ призоваха американската администрация да потърси отговорност от Турция за ролята й в подкрепата на „Хамас“.
(Превод от английски език: София Ангелова)