Хиляди хора се събраха, за да отбележат 29-тата годишнина от клането в Сребреница

Хиляди хора от Босна и чужбина се събраха в Сребреница в четвъртък, за да отбележат геноцида от 1995 г., който сръбски официални лица продължават да отричат, подхранвайки етническо напрежение и дълбоки разделения в опустошената от войната държава, предаде Асошиейтед прес.
Двадесет и девет години след като бяха убити в единствения признат геноцид в Европа след Холокоста, телата на 13 мъже и едно младо момче бяха положени в четвъртък в огромното и непрекъснато разрастващо се мемориално гробище край Сребреница, Източна Босна. Те се присъединяват към повече от 6600 жертви на клането, които вече са погребани там.
Смята се, че повече от 8000 босненски мюсюлмани са били разстреляни от босненската сръбска армия и полиция в продължение на няколко дни през юли 1995 г.
Роднините на жертвите могат да погребат само частични останки от близките си, тъй като те обикновено се намират разпръснати в няколко различни масови гроба, понякога на километри един от друг.
Убийствата в Сребреница бяха кървавата кулминация на войната в Босна през 1992-1995 г., до която се стигна след разпадането на Югославия. То отприщи националистически страсти и териториални амбиции, които настроиха босненските сърби срещу двете други основни етнически групи в страната – хървати католици и бошняци мюсюлмани, отбелязва АП.
Честването в четвъртък става само седмици след като Общото събрание на ООН гласува да определи 11 юли за международен ден за размисъл и възпоменание на геноцида в Сребреница през 1995 г. Сърбия и босненските сърби категорично се противопоставиха на приемането на резолюцията за Сребреница, твърдейки, че изобразява всички сърби като "геноциден народ“.
Сръбските лидери настояват, че клането не е геноцид, а "ужасно престъпление". Те също така омаловажават броя на убитите, отбелязва още агенцията.
„Геноцидът в Сребреница не се е случил, а ако се е случил, нямаше да има нужда постоянно да се налага тази тема“, многократно е заявявал босненският сръбски сепаратистки президент Милорад Додик.
Председателят на Борда на директорите на мемориалния център в Сребреница Хамдия Фейзич заяви, че отричането на геноцида трябва да спре.
„В продължение на цели 29 години политиката на прикриване и отричане на геноцида се провеждаше от онези сили, които проектираха и планираха геноцида и които години наред предоставяха подслон на заподозрените и обвинените в най-тежките военни престъпления“, каза той на възпоменанието в четвъртък.
В авторски материал в босненските медии върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и сигурността Жозеп Борел каза, че "Сребреница остава дълбок белег в историята на Европа“. "Неуспехът да предотвратим този геноцид е бреме, което продължаваме да носим“, пише той.
"Както Международният наказателен трибунал за бивша Югославия, така и Международният съд са определили безспорно, че това престъпление е геноцид. Обещахме, че никога няма да забравим – нито жертвите, нито трайната болка на техните семейства и близки“, добави той.
"Тяхната памет ни кара да работим всеки ден, за да гарантираме, че историята няма да се повтори в свят, в който мирът изглежда все по-крехък", заяви Борел.
На 11 юли 1995 г. босненските сърби превзеха защитената от ООН зона на сигурност в Сребреница. Те отделиха повече от 8000 босненски мъже и момчета от техните жени, майки и сестри и ги убиха, припомня АП. Онези, които се опитаха да избягат, бяха преследвани през горите и планините около злополучния град. 
След това извършителите изхвърлиха телата на жертвите си в набързо направени масови гробове, които по-късно разкопаха с булдозери, разпръсквайки останките сред други гробни места, за да скрият доказателствата за своите военни престъпления.
Лидерът на босненските сърби по време на войната Радован Караджич и неговият военен командир Ратко Младич бяха осъдени за геноцид в Сребреница от специален трибунал на ООН за военни престъпления в Хага. Общо трибуналът и съдилища на Балканите осъдиха близо 50 босненски сръбски служители от военното време на повече от 700 години затвор за убийствата в Сребреница.
Повечето сръбски и босненски сръбски служители обаче все още смятат Караджич и Младич за национални герои. Те продължават да омаловажават или дори да отричат ​​убийствата в Сребреница и обиждат жертвите и оцелелите от клането.