ХИНА: Инфлацията най-накрая може да бъде победена през следващата година, каза хърватският финансов министър

Министърът на финансите на Хърватия Марко Приморац каза днес на конференция, организирана от Американската търговска камара в Хърватия (AmCham), че инфлацията в Хърватия най-сетне може да бъде победена през следващата година и че не се очакват значителни промени в данъците до края на тази година, предаде хърватската агенция ХИНА.
В изказването си на конференцията на тема „Устойчива данъчна система: политика, практика и перспективи“ Приморац изтъкна прогнозите на Европейската комисия за икономическия растеж и инфлацията в Хърватия.
Вчера Комисията обяви, че очаква след ръста от 3,9% през 2024 г. хърватската икономика да нарасне с 3,2% тази година, а инфлацията след миналогодишните 4% да се забави до 3,4% тази година и до 2% през следващата година, главно поради намаляване на инфлацията в цените на храните и услугите.
Приморац каза, че прогнозата отразява целта на правителството да осигури значително по-висок темп на икономически растеж в сравнение със средните стойности за ЕС и еврозоната. Той добави, че растежът през тази и следващата година ще бъде три пъти по-голям от средния за ЕС.
„Това допринася за стандарта на живот на гражданите, но и за подобряване на бизнес климата и икономическия растеж. Що се отнася до инфлационния натиск, в съответствие с нашите очаквания, прогнозата показва намаляване на очакваната инфлация и това също е добър знак“, каза той и добави, че се надява тенденцията на забавяне на инфлацията да продължи.
Попитан дали инфлацията може да се смята за окончателно победена, ако достигне 2% през следващата година, той отговори: „Вярвам, че да, тъй като инфлация от около 2% се счита за естествен темп на инфлация, това не е нещо, което трябва да се потиска активно“.
Приморац вярва, че икономическият растеж увеличава потреблението, особено когато този растеж се движи от увеличаване на брутните инвестиции в основен капитал, какъвто е случаят в Хърватия чрез инвестиции от частния сектор и значителни инвестиции от публичния сектор, които са насочени основно върху подобряване и разширяване на инфраструктурата и възстановяването след земетресението (през януари 2021 г. – бел. ред.).
Когато икономическият растеж се движи от частното потребление, какъвто е и случаят в Хърватия, той насърчава увеличаване на съвкупното потребление, но също така допринася за инфлационен натиск, добави той.
„Вярваме, че тази комбинация от макроикономически показатели в Хърватия, заедно с темпа на инфлация, който непрекъснато намалява и се доближава до целевото ниво от 2%, е добра за хърватската икономика.“
По отношение на данъците Приморац каза, че данъчната администрация работи по три големи проекта за цифровизация. Първият е създаването на регистър на населението, който ще заработи напълно до юни 2026 г. Вторият е Fiscalisation 2.0 и разширяването на Fiscalisation 1.0. Третият проект е дигиталната трансформация на Данъчната администрация.
Добър бизнес климат в Хърватия
 
Изпълнителният директор на Американската търговска камара в Хърватия Андреа Доко Йелушич каза, че AmCham, изправена основно пред инфлацията и необходимостта от задържане и привличане на квалифицирана работна ръка, отново тази година е подготвила препоръки за подобряване на данъчната система. Освен всичко друго, от камарата предлагат увеличаване на необлагаемата помощ до 970 евро и въвеждане на лимити за вноските за здравно осигуряване, подобно на въведените вече лимити за вноските за пенсионно осигуряване.
„В средносрочен план смятаме, че би било полезно да продължи намаляването на ставките на данъка върху доходите от 30 на 20 процента, а след това от 20 на 10 процента“.
Тя каза, че членовете на AmCham „говорят за много добър бизнес климат в Хърватия в сравнение с други страни в Централна и Източна Европа. Знаем, че макроикономическата рамка е много благоприятна, с отличен кредитен рейтинг и вярваме, че това е подходящият момент за увеличаване на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност и за привличане на допълнителни инвестиции."
Основните ограничаващи фактори за бизнеса в Хърватия, добави тя, са недостигът на работна ръка, както и цената на труда, независимо дали заради данъци, или вноски и инфлацията.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)