ХИНА: Хърватия може да инвестира в отбраната, без да накърнява социалното благосъстояние, казва премиерът


Хърватия може да изпълни целите на НАТО за разходи за отбрана, без това да става за сметка на социални или други придобивки, заяви днес министър-председателят Андрей Пленкович, предаде агенция ХИНА.
„Като се има предвид нашият икономически растеж, който е сред най-високите в ЕС, смятам, че тези амбиции със сигурност са постижими и не са за сметка на социални или други ползи“, каза той при пристигането си в Брюксел за срещата на върха на лидерите на ЕС.
Вчера лидерите на НАТО се споразумяха за значително по-високи цели по отношение на разходите за отбрана. Очаква се до 2035 г. държавите членки да отделят 5 % от своя БВП за отбрана - 3,5 % за военни разходи и 1,5 % за инфраструктура, обслужваща общото благо.
Пленкович заяви, че Хърватия, независимо от целите на НАТО, вече е планирала да увеличи бюджета си за отбрана до 3% от БВП до 2030 г.
Той заяви, че икономическият растеж позволява увеличаване на инвестициите в отбраната с акцент върху укрепването на индустриалната и технологичната база. За оборудването, което Хърватия не може да произведе в страната и трябва да закупи от чужбина, той подчерта необходимостта да се гарантира, че покупките се извършват на разумни, а не на завишени цени.
Лидерите на ЕС се събраха днес за редовната си среща на върха, като дневният ред включва широк кръг от теми - от геоикономическите предизвикателства и икономическата конкурентоспособност до отбраната, сигурността, Украйна, санкциите срещу Русия, търговията, миграцията и Западните Балкани.
Пленкович заяви, че на предишната среща на върха през март е инициирал дискусия за Западните Балкани, която да се проведе на тази среща.
26-те държави - членки на ЕС, са готови да започнат преговори с Украйна по първия клъстер, но унгарският министър-председател Виктор Орбан продължава да се противопоставя. За подобно решение е необходим консенсус между всички държави членки. Предвид неотстъпчивостта на Орбан в Брюксел се появи идеята „да се проведат“ неофициални преговори с Киев и те да бъдат „формализирани“, след като спорът с Унгария бъде решен.
Друг въпрос, който предизвиква разногласия, е споразумението за отношенията между ЕС и Израел. Около половината от държавите членки подкрепят ревизия заради нарушенията на хуманитарното право в Газа, но консенсус по този въпрос е малко вероятен.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА.)

Анкара

Сирия възстановява дейността на консулството си в турския град Газиантеп след 15-годишно прекъсване

С официална церемония Сирия отново отвори консулската си служба в югоизточния турски град Газиантеп след 15-годишно прекъсване, предизвикано от гражданската...

Букурещ

Културният диалог между България и Румъния преживява красива еволюция, каза българският писател Иван Станков в интервю за румънско списание

Културният диалог между България и Румъния преживява красива еволюция, споделя българският писател, литературен критик, университетски преподавател и преводач на Мирча...

Белград

Има политическа воля и в Сърбия, и в Гърция за облекчаване на трафика на стоки, капитал и хора, каза сръбският външен министър

Сръбският външен министър Марко Джурич каза след срещата си днес с гръцкия си колега Йоргос Герапетритис, че има политическа воля...

Любляна

Словения премахна временния граничен контрол с Хърватия и Унгария

Правителството на Словения реши да премахне временния контрол на границите си с Хърватия и Унгария, предаде регионалната телевизия Ен1. Както...

Букурещ

Румънска телевизия хвали България по отношение на енергетиката и я нарича "батерията на Балканите"

Румънската телевизия Антена 1 излъчи репортаж, в който посочва, че България е изпреварила Румъния по отношение на енергетиката и нарича...

Атина

Предупреждение за дъждове и гръмотевични бури е в сила за няколко района на Гърция

Влошаване на времето се очаква днес в Гърция, като в редица райони е обявен оранжев код за опасни метеорологични явления,...