ХИНА: Хърватите се безпокоят най-много от повишаващите се цени и насилието между връстници според проучване

Повишаващите се цени тревожат 90% от хърватите, докато 85% виждат насилието между връстници като основен социален проблем. За 73% повод за безпокойство са въоръжените конфликти, а почти половината смятат, че имигрантите представляват заплаха за културата и начина на живот на Хърватия, предаде агенция ХИНА, позовавайки се на проучване на социологическата агенция „Ипсос“ (Ipsos).
Малко над 78% от анкетираните са обезпокоени от спада на покупателната способност. Един на всеки трима е харчил по-малко отколкото през миналата година, а независимо от личните им финанси, три четвърти казват, че жизненият им стандарт намалява.
Почти 73% се опасяват, че Хърватия може да бъде пряко въвлечена във въоръжени конфликти, опасение, което е довело до 71% подкрепа за възстановяване на задължителната военна служба, което е рязко увеличение само за година. Въпреки това, в случай на намеса на НАТО, половината от анкетираните се противопоставят на участието на Хърватия във военни действия.
Проблемите с психичното здраве и тяхното въздействие върху обществото тревожат 73,5% от гражданите, като 85,5% посочват насилието от страна на връстници като едно от най-големите предизвикателства, изискващи превенция. Намаляващата лична сигурност поради нарастващото насилие тревожи 64,5% от хърватите.
Общественото безпокойство нараства и от засиленото следене от страна на държавните институции, като тревожността е за над 61%. Близо 80% не биха подкрепили ограничаване на личните свободи за подобряване на сигурността, като например по-строг мониторинг на комуникационните приложения или по-строг надзор върху финансовите транзакции.
Отношението към чуждестранните работници също се променя. Само един на всеки петима подкрепя пристигането им, а почти 48% смятат, че имигрантите заплашват културата и начина на живот на Хърватия. Нарастващото присъствие на чужденци в местните общности тревожи над 60% от анкетираните.
Само 14% от гражданите се доверяват на държавните институции, а едва 14,7% са доволни от работата им. Медиите се представят още по-зле, като доверието е едва 13%. Само един на всеки осем смята, че държавните институции действат в най-добрия интерес на обществото, а един на всеки седем казва същото за медиите.
Дори неправителствените организации, въпреки фокуса си върху обществените каузи, се радват на ограничено доверие - само 17,7% вярват, че действат за общото благо.
Гражданите все още очакват публичните средства да бъдат насочвани към области, които пряко засягат ежедневието. Те посочват здравеопазването като основен приоритет (90%), следвано от образованието (70,7%) и пенсиите (55,4%).
Според анкетираните демографската политика трябва да е приоритет на правителството, като по-ниските данъци върху труда и субсидираните жилища за млади семейства са начело в списъка с желани мерки.
Хърватите са разделени по отношение на очакванията си за бъдещето: една трета вярват, че животът им ще се подобри през следващите години, а също толкова очакват нещата да се влошат.
Въпреки предимно негативна оценка, която дават на икономиката, 12,8% я преценяват като много добра или отлична. Също така въпреки опасенията си относно инфлацията и намаляващата покупателна способност, 43,1% казват, че личното им финансово положение е по-добро, отколкото преди няколко години. Около 40% оценяват качеството си на живот по-високо от преди, докато 34,7% казват, че то се е влошило.
Гражданите са най-позитивни относно личните си взаимоотношения и най-негативни относно политическата ситуация, която само един на всеки десет оценява като много добра или отлична. Един на всеки пет дава подобна висока оценка на здравната система.
Проучването е проведено онлайн между 25 и 30 октомври сред извадка от 600 респонденти на възраст между 18 и 65 години.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)