ХИНА: Хърватският Институт по водите въвежда сателитен мониторинг на реки, езера и морета

Хърватският Институт по водите „Йосип Юрай Щросмайер“ въвежда сателитна технология за наблюдение на реки, езера и морета с цел откриване на промени в околната среда, преди последиците от тях да станат видими, предаде агенция ХИНА.
В партньорство с хърватската технологична компания SeaCras институтът разработва нова система, която комбинира сателитни наблюдения с полеви измервания и позволява едновременно наблюдение на широк спектър от водни басейни, включително големи и малки реки, езера, язовири, крайбрежни зони и морето.
Първият пилотен проект беше осъществен на река Драва след въвеждането в експлоатация на една от най-големите пречиствателни станции за отпадъчни води в Хърватия.
Според института при сравняването на условията преди и след пускането на централата в експлоатация се зебелязват първоначални признаци на подобрено качество на водата, като сателитните данни потвърждават констатациите от полевия мониторинг.
Измерените показатели включват параметри, използвани за оценка на замърсяването и еутрофикацията (прекомерното обогатяване с хранителни вещества, главно азотни и фосфорни съединения, които водят до цъфтеж на водорасли) като например биохимичната потребност от кислород, общи нива на фосфор и хлорофил.
Институтът заяви, че високата пространствена резолюция на системата позволява наблюдение не само на големи реки и езера, но и на по-малки водни пътища, което дава възможност за наблюдение на промените на местно, национално и трансгранично ниво.
Директорът на института Марио Шилег каза, че системата за първи път дава възможност да се оцени въздействието на инвестициите за опазване на водите не само чрез изградената инфраструктура, но и чрез промените в самата околна среда.
„Досега знаехме предимно колко струва нещо и какво е построено. Днес можем да наблюдаваме какво се случва във водата след това“, каза той.
Той добави, че опитът с река Драва показва, че промените могат да бъдат проследени чрез комбиниране на традиционния мониторинг със сателитни наблюдения. „Това е особено важно, защото реките не са просто водни течения, а живи системи, които реагират на натиск, както и на мерките, които предприемаме, за да ги защитим“, каза Шилег.
Хърватска технологична компания SeaCras, специализирана в сателитно наблюдение на водни басейни и морета, също участва в разработването на системата.
Европейските системи вече използват сателитни данни за наблюдение на състоянието на моретата и крайбрежните зони. Подходът би могъл да има широко приложение и в Адриатическо море, включително наблюдение на въздействието на крайбрежната урбанизация, пречиствателните станции за отпадъчни води, речните притоци, климатичния натиск и екстремните събития, които оставят видими следи във водата или морето.
Според Института по водите системи, които комбинират сателитни данни и полеви измервания, биха позволили по-ранно откриване на промени в околната среда в реки, езера и морета, могат да предоставят доказателства за ефекта на инвестициите и да подкрепят вземането на решения, въз основа на данни, а не на предположения.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)