През последните години се наблюдава изместване към по-високи пикове на потреблението през лятото отколкото през зимата, което се дължи на по-топлите летни и зимни сезони и на увеличеното потребление на електроенергия в туристическите райони. Зимният пик през 2025 г. възлиза на 3264,2 МВтч, а летният пик достигна 3362,8 МВтч през 2024 г. и 3150,1 МВтч през 2025 г.
Потреблението на електроенергия в Хърватия през първите седем месеца на 2026 г. също отбеляза ръст за трета поредна година, достигайки 10,632 млн. МВтч, с около 1% повече спрямо същия период на миналата година и с 1,9% повече спрямо 2024 г. Потреблението през януари беше особено високо – със 7,7% над нивото от миналата година и с 10,5% над това от януари 2024 г., а през юли то достигна 1,662 млн. МВтч , което е малко над нивото от 2025 г., но с около 8% под рекордната стойност от 2024 г.
От Хърватския електроенергиен системен оператор казаха, че горещите вълни оказват ясно изразено влияние върху потреблението, но ефектът им варира в зависимост от фактори като деня от седмицата, продължителността на горещата вълна, влажността на въздуха, вятъра, почивните дни и дори големите спортни събития. Пълното въздействие на тазгодишните горещини върху потреблението през август все още не може да бъде преценено, тъй като все още няма данни за месеца.
Един от факторите за нарастването на потреблението на електроенергия през лятото е все по-широкото използване на климатици. Системните оператори обаче не разполагат с данни за броя на инсталираните климатични системи и термопомпи, което прави невъзможно точното определяне на индивидуалното им въздействие. Същевременно тези уреди все по-често се използват и за отопление, като инверторните климатици са способни да осигурят достатъчно топлина дори в континенталната част на Хърватия през зимата.
Туризмът значително повишава местното потребление през лятото, като в някои райони съотношението между лятното и зимното потребление достига 5:1. От Хърватската електрическа компания (HEP, ХЕК) посочват, че натоварването на мрежата обикновено е най-високо в часовете между 20:00 и 22:00 ч., а производството на слънчева енергия помага за покриване на част от нуждите през деня. Компанията разглежда комбинацията от слънчева енергия, системи за съхранение в батерии и интелигентно управление на потреблението като ключов фактор за смекчаване на пиковото натоварване във вечерните часове.
Поради това ХЕК планира разработването на проекти за съхранение на енергия в батерии на площадките на фотосоларната електроцентрала „Корлат“ (която наскоро влезе в редовна експлоатация с капацитет на присъединяване от 75 МВт) и на фотосоларната електроцентрала „Сукошан“ (проект с мощност 45 MW, намиращ се в напреднал етап на разработка). Очаква се гъвкавостта на системата в по-дългосрочен план да бъде повишена и чрез нови мощности от хидроцентрали с язовири и помпено-акумулиращи централи, включително проектите „Косин“ и „Винодол“, като същевременно ХЕК предвижда бъдещо производство и използване на водород.
Междувременно Хърватската стопанска камара (HGK) очаква търсенето на електроенергия да нарасне с навлизането на електрификацията в транспорта, отоплението и промишлеността, както и с разрастването на цифровизацията, центровете за данни и изкуствения интелект. Въпреки това досега потреблението на електроенергия е нараствало по-бавно от икономиката, което отразява по-високата енергийна ефективност и променената икономическа структура, при която значителна част от икономическия растеж се дължи на сферата на услугите, туризма и потреблението на домакинствата – сектори, които са по-малко енергоемки от тежката промишленост.
Към момента Хърватия разполага с около 6300 МВт инсталирана генерираща мощност, с около 2000 МВт повече в сравнение с преди няколко години. През 2025 г. възобновяемите източници формират 74,1% от вътрешното производство на електроенергия, а инсталираната фотосоларна мощност достига 1500 МВт, изпреварвайки за първи път вятърната енергия.
Бързото разрастване на възобновяемите енергийни източници обаче оказва натиск върху електроенергийната мрежа. Към февруари 2026 г. към разпределителната мрежа на ХЕК са били присъединени около 44 000 фотосоларни електроцентрали, а проектите за производство на енергия се развиват приблизително три пъти по-бързо от преносната и разпределителната инфраструктура. Претоварването на мрежата, ограничените възможности за включване на нови проекти за възобновяема енергия и остарялата инфраструктура остават сериозни предизвикателства.
Производството на електроенергия от фотосолари нарасна от 53 000 МВтч през 2015 г. до 1,045 милиона МВтч през 2025 г., като в периода между декември 2024 г. и декември 2025 г. са добавени над 400 МВт нови фотосоларни мощности.
От Хърватската стопанска камара казаха, че основното предизвикателство пред Хърватия ще бъде да отговори на нарастващото търсене на електроенергия чрез разширяване на местните мощности за възобновяема енергия, електропреносната мрежа, системите за съхранение на енергия в батерии и други форми на гъвкавост, като същевременно гарантира надеждни, конкурентни и все по-чисти доставки на електроенергия.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)