„Според данните за април средната нетна заплата е била около 1550 евро, но почти 70% от работещите получават по-малко. Въпросът е как ще задържим работниците в Хърватия при толкова ниски заплати, особено високообразованите“, каза Изабела-Делфа Мишич от Независимите хърватски синдикати.
„Обществените услуги, образованието и науката са сред най-големите губещи от реформата на заплащането и новата система от коефициенти, въпреки че над 80% от работещите в тази сфера имат висше образование“, каза Себастиян Троскот от синдиката „Препород“.
Матия Крофлин от Синдиката на научните работници и служителите във висшето образование каза, че правителството разполага с възможност да повиши всички заплати, включително чрез данъчни облекчения върху труда, както показват данните за приходите на местната власт.
Фискалният капацитет на държавния бюджет също така показва, че има възможност за повишаване на заплатите на всички служители в публичния и държавния сектор, чиито реални доходи се стопяват вследствие на инфлацията през тази година, заяви Независимият синдикат на научните работници и служителите във висшето образование. Частните работодатели също разполагат с възможност да продължат да повишават заплатите, което е необходимо за поддържане на потреблението на домакинствата и на икономическия растеж.
„Намаляването на публичните разходи и допускането заплатите да нарастват с темп, по-нисък от инфлацията, забавят икономиката. Подобна политика крие рискове, особено ако възникнат допълнителни външни или геополитически сътресения“, предупреди Виктор Вилевац от Икономическия факултет в Загреб.
Участниците в кръглата маса казаха, че подходът на правителството към колективното договаряне е разрушителен и дава отрицателен пример на частните работодатели, като оставя на работниците по-малко възможности да влияят върху заплатите и условията на труд.
Ето защо е важно да се настоява за колективно договаряне, каза Дарко Шперич от Съюза на автономните синдикати на Хърватия, като предупреди, че исканията за фискална дисциплина, дерегулация и строги икономии отново се появяват както на национално, така и на европейско равнище.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)