Хърватия и Босна подписаха споразумение за газопровод, който ще намали зависимостта им от Русия

Хърватия и Босна подписаха днес в Дубровник споразумение за изграждането на важен газов интерконектор, спонсориран от Вашингтон, който се очаква да позволи на Сараево да намали енергийната си зависимост от Русия – единственият им доставчик на газ в момента, предаде Франс прес.
Газопроводът ще свърже босненската мрежа с терминал за втечнен газ на хърватския остров Крък, както и с европейската газова мрежа.
„Голяма стъпка напред: В Дубровник, от името на Босна и Херцеговина, подписах, заедно с Хърватия, Споразумение за Южния интерконектор, (с цел) засилване на енергийната сигурност и диверсификация на доставките. Благодарна съм на нашите партньори от САЩ“, написа в Екс председателят на Министерския съвет на Босна и Херцеговина Боряна Крищо.
Тя подписа споразумението с хърватския премиер Андрей Пленкович в кулоарите на Срещата на върха на инициативата „Три морета“ (3SI) в южния адриатически град Дубровник в присъствието на министъра на енергетиката на САЩ Крис Райт, информират АФП и Асошиейтед прес.
„Това споразумение определя принципите на сътрудничеството и на съвместното изграждане на интерконектора (всеки от своята страна), се посочва в текста на споразумението, разпространен от хърватското правителство и цитиран от Франс прес.
Съединените щати, които положиха дипломатически усилия в последно време, за да ускорят този проект, доставят значителни количества газ до терминала на остров Крък.
В Босна този интерконектор е част от по-голям енергиен проект, оценен на 1,3 милиарда евро, който предвижда изграждането на близо 200-километрова мрежа от газопроводи с няколко топлоелектрически централи, работещи на газ.
Газовата връзка трябва да бъде изградена от американската компания „ААФС Инфрастръкчър енд Енерджи“ (AAFS Infrastructure and Energy), ръководена от Джоузеф Флин, брат на бившия съветник по националната сигурност на американския президент Доналд Тръмп Майкъл Флин, и Джеси Бинал, бивш адвокат на Тръмп. 
Природозащитни организации, които се противопоставят на развитието на сектора на изкопаемите горива, критикуваха проекта в страна, където две трети от нуждите от електроенергия се задоволяват от въглищни електроцентрали. Замърсяването, особено през зимата, засяга повечето големи градове в Босна, посочва АФП.
Освен това близо петдесет организации за защита на околната среда призоваха вчера в общо писмо правителствата на държавите от Западните Балкани (Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Република Северна Македония и Косово) да „устоят на натиска от САЩ и да отменят плановете за изграждане на нови газопроводи и топлоцентрали“. Те споменаха и проекти в Албания, Черна гора и Република Северна Македония.
Подробности за началото на строителството на газопровода между Босна и Хърватия все още не са обявени. Според директора на AAFS в Босна Амер Бекан работата трябва да започне „в рамките на два до шест месеца след получаване на всички необходими разрешителни“.
Американската компания се очаква също да подпише споразумение с правителството на Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватската федерация), една от двете съставни части на Босна, отбелязва агенцията. Газопроводът ще бъде изграден на територията на тази единица.
Според Бекан максималният годишен капацитет на новата междусистемна връзка ще бъде 3 милиарда кубически метра.
Хърватският премиер Андрей Пленкович, цитиран от АП, написа в социалните мрежи, че газопроводът ще подпомогне диверсификацията на доставките. „Укрепваме енергийната сигурност и независимост (...), което е особено важно в тези предизвикателни глобални обстоятелства“.
Към момента Босна внася целия си газ от Русия чрез газопроводи, които преминават през Сърбия и България, по трасето „Турски поток“.
Делегацията на САЩ включваше и заместник-държавния секретар по политическите въпроси Алисън Хукър, която заяви пред дискусионен панел, че САЩ могат да помогнат за „намаляване на енергийната зависимост от Русия и за стимулиране на икономическия растеж“ в региона.