Хърватия планира изграждането на четири инсталации за енергийно оползотворяване на отпадъци

Хърватия планира изграждането на четири инсталации за енергийно оползотворяване на отпадъци, като нито една от тях няма да преработва опасни отпадъци, предаде ХИНА. Това съобщи Мая Фекетич от хърватския Фонд за опазване на околната среда и енергийна ефективност на кръгла маса в Загреб, организирана от Хърватската инженерна академия.
Първата инсталация се планира да се изгради към центъра за управление на отпадъците "Бикарац" край южния град Шибеник. Тя ще има годишен капацитет от 130 000 тона гориво, получено от отпадъци, предназначено за четирите далматински окръга. Проектът е във фаза на проектиране.
Втора инсталация с капацитет 54 000 тона годишно се предвижда към когенерационния комплекс "Орловняк" в Осиек. Тя ще обслужва регион Славония, като вече е проведено първото заседание на комисията за оценка на въздействието върху околната среда.
Интерес към подобни съоръжения са проявили още няколко града, отбелязва ХИНА. Според Фекетич сред тях е Риека, която вече е подала заявка, както и Загреб, който също обмисля предприемане на стъпки за изграждането на инсталация, като се обсъждат и частни инвестиции.
"Инсталациите за енергийно оползотворяване на отпадъци представляват следващата стъпка в развитието на центровете за управление на отпадъците", каза вчера Фекетич, цитирана от ХИНА. По думите ѝ те ще позволят третиране на остатъчните отпадъци, които не могат да бъдат рециклирани.
Тя посочи, че Фондът за модернизация на ЕС е един от най-добрите потенциални източници на финансиране, но ще бъде достъпен само до края на 2030 г. Сред другите възможности са заеми, публично-частни партньорства и фондове за иновации. Засега по нейни думи не се водят преговори за инсталация за термично третиране на опасни отпадъци.
Според Даниел Ролф Шнайдер от Загребския университет Хърватия се нуждае от четири инсталации, като годишните количества гориво от отпадъци се оценяват между 350 000 и 500 000 тона. Шнайдер отбеляза, че изгарянето е водещата технология и вероятно ще бъде избрано заради широкото ѝ предлагане от европейски доставчици. Изборът на конкретни технологии ще зависи от проектите и терените и ще бъде предшестван от проучвания за осъществимост и оценки на въздействието върху околната среда.