Хърватия планира разширяване на ядрената енергетика и увеличаване на дела ѝ до 30%, каза хърватският премиер Андрей Пленкович в Дубровник

Хърватия се стреми да разшири ядрените си мощности, включително капацитета на атомната електроцентрала "Кръшко", която управлява съвместно със Словения, заяви премиерът на страната Андрей Пленкович по време на срещата на върха на инициативата "Три морета" в Дубровник, предаде ХИНА.
По думите му Загреб е отворил възможности за по-тясно сътрудничество със Съединените щати в областта на гражданската ядрена енергетика, след като двете страни подписаха съвместно изявление по темата. В рамките на форума хърватската страна е провела разговори и с представители на американската компания "Уестингхаус" (Westinghouse), която е участвала в изграждането на "Кръшко" и предлага нови технологии за развитие на сектора.
Министърът на икономиката Анте Шушняр заяви по-рано в рамките на форума в Дубровник, че Хърватия планира да увеличи дела на ядрената енергия в енергийния си микс от сегашните около 16 процента до най-малко 30 процента до 2030 г.
Пленкович подчерта, че в страната съществува широк обществен консенсус относно ползите от ядрената енергия, като източник без въглеродни емисии. Той добави, че държави, които след аварията във Фукушима (Япония) са се отказали от ядрената енергетика, като Германия и Белгия, все по-често признават, че това решение е било погрешно.
Атомната електроцентрала "Кръшко", разположена близо до хърватско-словенската граница и съвместна собственост на двете страни, в момента осигурява около 16 процента от електроенергията на Хърватия. По официални оценки експлоатационният ѝ срок е до 2043 г., но експерти смятат, че при подходяща поддръжка той може да бъде удължен до 2063 г.
Пленкович посочи, че Хърватия е готова да разшири капацитета на централата и вече е информирала за това словенската страна.
Темата за ядрената енергия бе засегната и от литовския президент Гитанас Науседа, който отбеляза, че след затварянето на единствената атомна централа в страната през 2009 г. Литва се е сблъскала с недостиг на електроенергия. Въпреки че възобновяемите източници вече покриват около 70 процента от потреблението, остава предизвикателството, свързано със стабилността на доставките.