Хърватският парламент прие резолюция за правата на хърватите в Босна и Херцеговина, посрещната остро в Сараево

Хърватският парламент прие резолюция в подкрепа на политическото равенство и правата на хърватите в Босна и Херцеговина, която предизвика остри реакции в Сараево, предаде регионалната телевизия Ен1.
Документът беше одобрен в последния ден от пролетната парламентарна сесия на хърватския парламент с 83 гласа "за", трима "въздържал се" и един "против", а лявата опозиция не участва в гласуването.
Резолюцията, предложена от партията 'Отечествено движение", която е част от управляващата коалиция, призовава хърватското правителство да продължи да подкрепя политическото равенство на хърватите в Босна и Херцеговина чрез настояване за реформа на изборната система. В нея се подкрепят предложенията на представители на босненските хървати за промени в изборното законодателство, включително създаването на отделна избирателна единица за избора на хърватския член на тричленното Председателство на Босна и Херцеговина. Документът осъжда и опитите за изборни манипулации, които биха могли да лишат хърватите от възможността сами да избират своите представители, и призовава Загреб да продължи да оказва политическа и финансова подкрепа на хърватската общност в Босна, както и да използва механизмите на Европейския съюз и международните организации за защита на нейните интереси.
По време на парламентарния дебат представители на опозицията определиха окончателния текст като "разводнен" спрямо първоначалното предложение, докато управляващите от Хърватската демократична общност съюз (ХДО) защитиха документа, като заявиха, че при управлението на премиера Андрей Пленкович въпросът за политическите права на хърватите в Босна и Херцеговина е получил силна подкрепа на европейско ниво.
Резолюцията предизвика остри реакции в Сараево. От кабинета на председателя на председателството на Босна и Херцеговина и представител на бошняците Денис Бечирович определиха документа като "неприемлива намеса" във вътрешните работи на страната. В официално изявление се посочва, че въпросите, свързани с политическото и конституционното устройство на Босна и Херцеговина, могат да бъдат решавани единствено от нейните институции в съответствие с конституцията и законите на страната. Според Бечирович действията на Загреб противоречат на принципите на международното право, включително на Устава на ООН, Декларацията за принципите на международното право от 1970 г. и Заключителния акт от Хелзинки, които утвърждават суверенното равенство на държавите и забраняват намесата във вътрешните им работи.
Критики отправи и министърът на външните работи на Босна и Херцеговина Елмедин Конакович, който заяви, че хърватите в страната "се ползват с повече права и позиции, отколкото им се полагат според законите" за сметка на бошняците. Той обяви, че на 5 август в Сараево ще бъде организирана конференция, на която ще бъдат представени данни за представителството на трите конститутивни народа в държавните институции. Конакович заяви още, че въпросът за начина на избор на хърватския член на Председателството е легитимна тема, но трябва да бъде част от цялостен вътрешен дебат за конституционното устройство на Босна и Херцеговина, а не да се поставя чрез резолюции, приемани от парламента на съседна държава. Той отхвърли и твърденията, че хърватите в Босна нямат гарантиран статут на конститутивен народ.
Според Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в Босна (1992-1995 г.), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и мюсюлманско-хърватската Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.