Хърватският парламент прие закон за енергийна ефективност на сградите; над една трета от тях са енергийно неефективни, сочат официални данни


Хърватският парламент прие вчера закон за енергийната ефективност на сградите, съобразен с новата директива на ЕС, предаде ХИНА. Целта на закона е всички сгради да достигнат нулеви емисии до 2050 г.
Приемането на закона идва в отговор на официални статистически данни, според които над една трета от жилищните сгради в Хърватия са с най-нисък клас на енергийна ефективност.
Сградният сектор в ЕС е отговорен за около 40 процента от енергийното потребление и 36 процента от емисиите на парникови газове, пояснява ХИНА. Отоплението, охлаждането и топлата вода формират близо 80 процента от енергийното потребление в домакинствата.
Съгласно европейските изисквания всички нови сгради трябва да бъдат с нулеви емисии от 2030 г., а обществените – от 2028 г. Държавите членки трябва да реновират 16 процента от най-неефективните нежилищни сгради до 2030 г. и 26 процента до 2033 г., като енергийните сертификати ще са валидни до 10 години.
Генералният директор на хърватската Дирекция за енергийна ефективност в сградния сектор Ирена Криж Шелендич посочи, че първите изисквания за топлоизолация в Хърватия датират от 1970 г., което обяснява лошото състояние на много сгради. Земетресенията през 2020 г. допълнително влошиха ситуацията и създадоха нужда от съвместяване на енергийни и сеизмични ремонти.
По данни за 2023 г. в страната има 966 487 жилищни сгради, от които 37% са в най-лошите енергийни класове, отбелязва хърватската агенция. Най-голям дял имат сградите в клас C (34%) и D (17%), а само 39% попадат в по-високите класове A+, A и B. Едва 9% от съществуващите сгради имат енергиен сертификат.
За обновяване на сградите са осигурени значителни средства. Над 2 млрд. евро са предвидени по Националния план за възстановяване и устойчивост, включително 525 млн. евро за невредими сгради и 1,52 млрд. евро за пострадали от земетресения. Европейският фонд за регионално развитие допринася с още 274 млн. евро. Допълнителни програми финансират енергийни ремонти на семейни домове и подпомагат домакинства в риск от енергийна бедност.
Предизвикателство остава високата цена на инвестициите, особено при многофамилните сгради, където е необходим консенсус между съсобствениците, посочва ХИНА. Според експерти ключова роля имат техните представители, които координират решенията за поддръжка и инвестиции.
Хърватия трябва да представи проект на Национален план за обновяване на сгради на Европейската комисия до 31 декември 2025 г., а окончателния документ – до края на 2026 г., с цел постигане на висока енергийна ефективност и нулеви емисии до 2050 г., заключва ХИНА.

София

Оана Цою пред БТА: Икономическата интеграция в региона на Югоизточна Европа увеличава способността ни да се справим с глобалната конкуренция

Икономическата интеграция в региона на Югоизточна Европа може да увеличи икономическите възможности и нашата способност да се справим с глобалната...

Загреб

ХИНА: Продължителността на живота в Хърватия е с около 2,5 години под средната за ОИСР

Хърватия се представя по-добре от средното за Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) по отношение на финансирането на общественото...

Скопие

Силяновска след срещата с Йотова: Освен конституционните промени България има и нови искания

След срещата си с българския президент Илияна Йотова в кулоарите на Срещата на върха на Процеса за сътрудничество в Югоизточна...

Скопие

Според министъра на външните работи на Северна Македония страната е „заложник на некоректна и безпринципна блокада” на европейския си път

Република Северна Македония е „заложник на некоректна и безпринципна блокада” на европейския си път, каза министърът на външните работи и...

Букурещ

Румънският президент призова политическите партии за възобновяване на диалога на фона на усилия за съставяне на ново правителство

Румънският президент Никушор Дан призова днес парламентарните партии да проявят отговорност, като подчерта необходимостта от възобновяване на диалога между тях...

Загреб

Младите хървати напускат родителския дом средно на 31,5 години, сочат данни на хърватския парламент

Младите хора в Хърватия напускат родителския дом средно на 31,5 години, показват данни, представени на заседание на парламентарната комисия по...