Хърватският президент призова към реформа на Съвета за сигурност на ООН

Хърватският президент Зоран Миланович призова за реформа на Съвета за сигурност на ООН, реформа в избирателната система на Босна и Херцеговина и признаване на независимостта на Косово, предаде агенция Хина. Миланович направи обръщение в Общото събрание на ООН в Ню Йорк вчера, като призова към сътрудничество между страните за спасяването на планетата.
„Светът, в който живеем в момента, изисква обединение, глобалните и съгласувани усилия са ключът към успеха в справянето със сериозната глобална криза. Надяваме се, че ще бъдат вложени искрени усилия в реформата на Съвета за сигурност – нашият основен инструмент в осигуряването на мир и сигурност“, посочи той.
Реформата на Съвета за сигурност на ООН, чийто състав отразява баланса на силите след Втората световна война, се обсъжда в продължение на години, отбелязва Хина. 
Миланович посвети голяма част от речта си на проблема с устойчивото развитие, като определи положените до този момент глобални усилия като безплодни.
Той посочи, че международната финансова система днес „е все по-несъстоятелна в адекватния си и ефикасен отговор на предизвикателствата“ и следователно трябва да се направи повече, „за да се подобри глобалната финансова инфраструктура и да се увеличи финансирането за развитие на климата“. По думите му, защитата на околната среда е ключова за борбата с превенцията на пандемиите.
Миланович посочи, че Хърватия остава ангажирана в борбата с речта на омразата, включително и с антисемитизма, повишаването на правата на жените и децата, защитата на малцинствата и премахването на смъртното наказание. Според него равенството между половете „е в основата на мирния, проспериращ и устойчив свят“.
Хърватският президент каза още, че подкрепя европейската перспектива на Босна и Херцеговина и приветства решението на Европейския съюз да даде статут на кандидат-член на страната. Той подчерта важността на реформата в избирателната система на Босна и призова страната да осигури представителство на всички държавотворни народи във всички елементи на правителството. Според него това условие е ключово за стабилността на Босна и Херцеговина.
Миланович изрази загриженост относно неуспешната последна среща на високо равнище от диалога за нормализация на отношенията между Белград и Прищина под егидата на ЕС, която се състоя в Брюксел миналата седмица. Той призова към деескалация на напрежението и към признаване на независимостта на Косово като пълноправен член на международната общност.
Напрежението между Сърбия и нейната бивша провинция продължава, откакто Косово се отдели едностранно през 2008 г. На 14 септември се проведе поредната среща между президента на Сърбия Александър Вучич и премиера на Косово Албин Курти в Брюксел, в присъствието на върховния представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел и специалния пратеник на ЕС за диалога Белград-Прищина Мирослав Лайчак, при която не бяха постигнати никакви договорености.