Коментарите в Северна Македония за пренасяне на костите на цар Самуил в България - история, политика и съвместната историческа комисия

„Цар Самуил в балканската дипломация след 1000 години”, „Какво представлява дипломатическото споразумение между София и Атина: Костите на цар Самуил в замяна на реликви от гръцки манастири”, „Ако беше Заев (бившият премиер на Северна Македония), щеше да им даде крепостта в Охрид: Гърция ще предаде останките на цар Самуил на България на 3 октомври”, „След хилядолетие - нова битка за символиката на Самуил: останките му напускат Гърция и се отправят към България”, „Тържествено погребване на „тленните останки” на европейските принципи на Южните Балкани”, ”Няма научно потвърждение, че мощите са на цар Самуил, България и Гърция нямат правно основание за тяхното предаване”, „Ще обясни ли Урсула в Скопие в петък защо Атина ще парадира с „костите на Самуил“ в София?”, са част от заглавията, с които медиите в Северна Македония информираха за постигнатото споразумение на България и Гърция костите на цар Самуил да бъдат върнати в България.
Емоциите около новината се развихриха основно в социалните мрежи и в рамките на вчерашния ден коментарите зад тези заглавия почти отсъстваха. В краткото си съобщение, в отговор на въпрос на ТВ Сител, историкът и член на Съвместната историческа комисия между България и Северна Македония Митко Панов казва, че пренасянето на останките на цар Самуил в София трябва ясно да се разграничи като съвременен политически акт и „да не се коментира като исторически аргумент за характера на Самуиловата държава”.
"Политическото и църковното средище на Самуиловата държава е Охрид и Преспа. Тя се е формирала и развивала независимо от ликвидираната българска държава и Църква през 971 г.", цитират от медията думите на Панов.
Цар Самуил е една от историческите личности, за които Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси стигна до решение за съвместно отбелязване. В него цар Самуил е определен като владетел на голяма средновековна държава, която по-голямата част от съвременната историческа наука определя като Българско царство.
„Значи, историците са се договорили, че Самуил е символ на общата история, споделяна от (Северна) Македония и България, с препоръка за съвместното му честване. Това обаче не се е случило досега и е малко вероятно нещо подобно да се случи след споразумението между Гърция и България за пренасяне на предполагаемите останки на цар Самуил (...) в София. От 2024 г. македонската част на Съвместната комисия е с нов състав. Министерството на външните работи тогава подчерта, че работата трябва да се основава на научни аргументи и академична свобода, с независимост от политически влияния и натиск. Договорът между Гърция и България е класическо политическо споразумение с открито антимакедонско послание”, пише сайтът МКД.мк.
Според Миле Бошняковски, бивш генерален секретар и началник на кабинета на предишния президент на Северна Македония Стево Пендаровски, с решението костите на цар Самуил да бъдат положени в София „официална Атина доста нелогично и наивно се отказва от изключително интересна възможност”, а именно „на остров Св. Ахил да бъде направен малък, модерно замислен музей на Самуил”.
„Такъв проект не би трябвало да отговаря на въпроса „чий е Самуил?“. Напротив, гръцката страна би могла да създаде музей, в който да бъдат представени различните национални историографии (...) Убеден съм, че там биха идвали посетители от България и Македония, както и туристи, които нямат нужда да участват в безкрайните ни балкански дебати за собствеността на средновековните владетели”, пише Бошняковски.
Според него останките на цар Самуил в София „неминуемо ще станат част от българската държавна мемориална политика около Самуил, а българският президент и преди това публично е поставял владетеля в рамките на „Самуилова България“ и българската средновековна история" и "това е много по-силен символен инструмент от костите, съхранявани в депо или музей в Солун, а дипломатическото послание е изпратено към Северна Македония".
„Не мисля, че отговорът от наша страна трябва да бъде пореден балкански спор за това на кого принадлежи Самуил. Но (Северна) Македония има свой собствен интерес да присъства в културната, научната и дипломатическата обработка на това историческо наследство. През последните години не направихме достатъчно, за да създадем общо пространство, в което подобни проблеми да доведат до сътрудничество, вместо до нови национални окопи, чрез културна дипломация и конкретни проекти с Гърция. Що се отнася до отношенията със София, знаем много добре колко отдавна средновековната история е престанала да бъде тема само за историци и е станала част от съвременната политика. Ето защо цялата история ми се струва като пропусната възможност, много по-голяма от въпроса къде физически ще се намират няколко човешки останки”, пише Бошняковски в коментар, публикуван в няколко сайта в страната.
Както в социалните мрежи, така и в редакционен коментар на сайта Плюс инфо се казва, че „не е известно със сигурност дали костите, открити в гробница в Преспа, са на царе, но кога истината е била важна за пропагандаторите срещу (Северна)Македония?!”.
„И ако наследството на Самуил е „общо“, както е определила Историческата комисия, защо костите пътуват само до София? Защо окончателното им погребение се организира като завръщане на български владетел в родината му, без видимо място за (Северна) Македония в цялото събитие”, пише в редакционния коментар на изданието.
„Балканската „археология“ се превръща в политизиране на историята. Гърция не е призована да вземе официално научно решение относно националния характер на Самуиловата държава. Но, ето, Атина приема останките, намерени на нейна територия, в центъра на бившата Самуилова държава, за да ги предаде на българската държава, която ще ги погребе в София, като останки на своя владетел (...) Картината обаче е по-сложна от националните митологии, създадени десет века по-късно. Голяма част от съвременната византология и медиевистика приемат хипотезата, че Самуилова държава е продължение на средновековната Българска империя. Има средновековни източници, в които Самуил и неговите наследници са свързани с българската имперска традиция, а съвременните изследвания показват, че самите Комитопули са изградили своята имперска легитимност върху приемствеността с предишните български владетели. Това е важен факт, който не бива да се пренебрегва само защото е политически удобен за София днес. Но, в същото време, не бива да се пренебрегва фактът, че това е хипотеза, а не научно доказан факт”, пише изданието, според което далеч от историческата истина е да се твърди, че Самуил е бил българин „в значението, което думата има през 19-ти, 20-ти или 21-ви век и следователно неговата държава и цялото ѝ наследство принадлежат изключително на съвременна България”.
Според коментара „в случая със Самуил, Атина приема церемония, при която археологически останки с все още косвена идентификация ще бъдат транспортирани до София и там ще бъдат погребани на държавно ниво като останки на български цар. Това не е официално гръцко решение на историографския спор, а политическото послание, което снимките от Солун и София ще създадат, (и) е трудно да се игнорира”, особено защото „събитието идва във време, когато (Северна) Македония отново вижда как европейската интеграция се движи с различни скорости”. 
Коментарът свързва датата на пристигането на костите на цар Самуил в България – 3 октомври, и предстоящото ден по-рано посещение на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Скопие. 
„Ще бъде необичайна картина на два последователни дни, картина на погребването на „останките“ от някогашната европейска политика за Южните Балкани. В петък (Северна) Македония ще чуе обяснения за условията, при които може да продължи пътя си към Европейския съюз, докато четири други кандидатки вече получават по-конкретни пътни карти. В събота, само на сто километра разстояние, Гърция тържествено ще предаде на България тленните останки, намерени в Преспа и приписвани на владетел, чиято столица, държава, църква и историческо наследство са неразривно свързани с територията на Македония”, пише изданието. „Какво е „европейското“ в тази разходка на кости от Солун до София? Може би Урсула ще ни обясни това. Тя ще ни каже какво представлява този триумф на гробниците и миналото над европейската перспектива и бъдеще на един народ, чиято идентичност е упорито отричана”.
В коментар, публикуван в същия сайт на университетския преподавател Йова Кекеновски, се казва, че „събитието с пренасянето в София на тленните останки, приписвани на цар Самуил, в София отваря отново един много по-сериозен въпрос за (Северна) Македония: какво всъщност означава „обща история“ и кой има право да определя нейното политическо значение. Особено след като днешната българска реторика отива много по-далеч от формулата, приета от Съвместната македоно-българска историческа комисия”.
Кекеновски цитира формулировката от официалната препоръка на комисията, посочвайки „колко политически чувствителна може да бъде” тя и с въпрос „дали с приетата формулировка Смесената комисия, и особено македонската част от нея, не е оставила твърде широко пространство за едностранчиво политическо тълкуване”.  
„Следователно не е достатъчно да се каже, че тя (комисията) е приела научно приемлива формулировка. Трябваше да се зададе и друг въпрос: как може тази формулировка да бъде използвана от българската държава утре? Днес виждаме част от отговора. С тази формулировка България получи допълнителен аргумент, който може избирателно да включи в собствения си държавен исторически наратив. В същото време настоящата официална реторика набляга много по-малко на другата част от договорената „обща история“. Това е същественият проблем. Не става въпрос само за това къде ще бъдат положени останките, приписвани на Самуил. Въпросът е кой ще контролира значението на този акт. В политиката на историческата памет символите често са по-силни от бележките под линия. Държавна церемония в София и посланието, че „българският цар се завръща в родината си“, могат много по-лесно да останат в общественото съзнание, отколкото сложна компромисна формула, съдържаща се в няколко изречения от документите на Съвместната комисия. Именно затова този случай трябва да бъде повод за сериозна преоценка на нейната работа”, пише Кекеновски.