КосоваПрес: Клането в Ликошане - свидетелства на оцелели

Двайсет и четиримата албанци, убити от сръбско-югославските сили в клането в Ликошане на 28 февруари 1998 г., бяха почетени на 28-ата годишнина от това събитие, което се счита за началото на въоръжената война в Косово и историческия поврат към освобождението, съобщи за БТА агенция КосоваПрес.
Оцелелият Джевдет Ахмети разказа пред КосоваПрес за моментите от този ден, подчертавайки, че желязната обсада от силите на Слободан Милошевич и нападението над семейство Ахмети са завършили с масовото екзекутиране на мъжете в дома. Самият Джевдет е успял да се спаси, защото не е бил в къщата по това време.
"Този ден, 28 февруари 1998 г., го помня като че ли беше днес. Тогава, по случайност, не бях у дома, а в Прищина, и когато се върнах в Дренас, научих от чичо ми Ремзи Дервиши, че е имало престрелка между силите на Армията за освобождение на Косово (АОК) и сръбската полиция в Ликошане", разказва той.
"Тази нощ останахме заедно с чичо ми до късно на планината Каменица, а вечерта се върнахме с него и Буяр. На следващата сутрин се върнахме на същите позиции и оттам видяхме, че около всички входове и изходи на село Ликошане имаше желязна ограда, но специална концентрация имаше около семейство Ахмети", казва още Джевдет.
Когато пристига в Ликошане и влиза в къщата, той осъзнава, че тя е станала цел на атака на сръбските сили.
"Когато влязох в къщата, разбрах, че мъжете от семейството ни не са у дома, че те са били отведени. Докато претърсвах къщата, забелязах много кървави петна. Попитах членовете на семейството какво се е случило и те ми казаха, че малко преди 12 часа е имало нападение точно тук, където се намираме в момента. Един войник от АОК е бил ранен, членовете на нашето семейство, баща ми Ахмети и чичо ми Гани, са приютили ранения мъж, който вече беше починал - Реджеп Реджеп", разказва Ахмети.
"Тогава големи сръбски полицейски сили са атакували с хеликоптери, бронирани коли, разбили са вратите, влезли са и са извели всички членове на семейството, претърсили са всичко в къщата. Отнесли са се грубо с тях в присъствието на членовете на семейството, а когато чули за ранения мъж, който вече бил починал, извели всички мъже и ги екзекутирали. Екзекуцията им е станала точно на мястото, където беше издигнат надгробният камък", посочва той.
Джевдет Ахмети с болка разказва кои от най-близките му роднини са били убити.
"Това означава, че на този ден са били убити баща ми Ахмети, чичо ми Гани, другия ми чичо Елмиу, синът на чичо ми Хамза, тримата ми братя Дритони, Наими и Шемсиу, както и тримата синове на чичо ми - Елми, Бастриу и Елхамиу. На този ден беше застрелян и гостът в нашето семейство Бехрам Фазлиу... Бяха убити 10 членове на семейство Ахмети, гостът Бехрам Фазлиу, от семейство Гели бяха убити Мухамет и Насер Гели, а други също бяха убити, братята Седжиу и Реджепи от семейство Небиху. На този ден бяха убити 24 албанци".
Февзи Рама също идва да почете паметта на членовете на семейството си, жертви от селата Ликошане и Чирез, всеки 28 февруари. Той казва, че от тази дата и от този край е започнала "нова ера за Косово".
Рама казва, че неговият квартал, макар и малък, е загубил трима души по време на войната, като подчертава, че тази част на Косово е пълна с гробове на мъченици и канонизирани светци.
Сред тези, които са загубили двама братя, и то в млада възраст, за свободата на Косово, е Раиф Камбери, който също идва всяка година, за да почете загиналите в Ликошане и Чирез.
Клането в Ликошане и Чирез се счита за едно от събитията, които белязаха началото на войната в Косово, а 28 февруари 1998 г. продължава да се помни като ден на болка и гордост за семействата на загиналите, но и за всички албанци в Косово и където и да живеят, отбелязва агенцията.
(Това е новина от деня в Косово, избрана от агенция КосоваПрес за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Косово да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)