КосоваПрес: Липсват механизми за ранна диагностика на деца с проблеми с психичното здраве, според омбудсмана на Косово

В Косово липсват механизми за ранна диагностика на деца, изправени пред проблеми с психичното здраве. Това показват предварителните констатации от доклада на институцията омбудсман за психичното здраве на децата, предаде за БТА агенция КосоваПрес. В дискусията на кръгла маса за психичното здраве на децата беше подчертана и необходимостта от по-голям брой психолози в училищата, отбелязва агенцията.
Омбудсманът на Косово Наим Джелай каза, че правната рамка не гарантира предоставянето на специализирана и психологическа подкрепа на общинско ниво.
„Липсват системни механизми за ранна диагностика на деца с психични проблеми. Вторият проблем е ограниченият достъп до специализирана психологическа подкрепа в първичната и вторичната помощ. Съществуващата правна рамка не гарантира предоставянето на специализирана и психологическа подкрепа на общинско ниво. Друго предизвикателство или констатация, което продължава да се появява в следствие на резултатите от изследванията, се отнася до неадекватните услуги за психично здраве за деца в средното образование. Броят на професионалистите в областта на психичното здраве, включително детски психиатри и клинични психолози, е нисък“, каза Джелай.
В дискусията за психичното здраве на децата омбудсманът подчерта необходимостта от по-голям брой психолози в училищата.
„Стигмата и негативното възприемане на услугите в институциите е пречка за търсене на психологическа помощ. Поинтересувах се и видях, че в някои проведени изследвания почти 20 процента от децата с психични проблеми получават лечение, но нито в децата, нито в родителите, а и в другите, които се грижат за тях, няма желание да получат такава услуга. И това несъмнено е проблем. Малкият брой психолози в училищата в резултат и от нормативната уредба и назначаването на психолози в училищата според броя на учениците често оставя голяма част от децата без тази грижа“, допълни омбудсманът. 
От своя страна, Мерита Байрактари Янузи от Министерството на образованието каза, че се работи за прилагане на Закона за закрила на децата.
„През последните години работихме усилено, за да осигурим прилагането на Закона за закрила на детето, който разглежда аспектите на превенцията на насилието и защитата на децата от застрашаващи обстоятелства. Ние непрекъснато провеждаме сесии, за да приложим протокола за превенция и възпиране на насилието в училищата. Разработихме политика за закрила на детето като документ, който трябва да се прилага във всяко училище, като ръководство как да защитим детето в контекста на училището от всичко, което е застрашаващо, в съответствие с изискванията на Закона за закрила на детето“, каза тя.
В дискусията за психичното здраве на децата началникът на Детската психиатрия в Университетския клиничен център на Косово разкритикува институциите относно разпределението на бюджета за деца и юноши.
„Никой стратегически план не предвижда бюджет за деца и тийнейджъри. Така че ние се ръководим от принципа, който следва Министерството на образованието, говоря за институцията на омбудсмана, за насърчаване на това право, където бюджетът е разпределен на ученик. Важно е в бюджета да се заложат средства за възрастта от 0 до 18 години,“ подчерта тя.
В кръглата маса за психичното здраве на децата взеха участие също представители на центровете за социална работа, Косовската полиция и Министерството на правосъдието..
(Това е новина от деня в Косово, избрана от агенция КосоваПрес за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Косово да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)