Косово на прага на нова криза: Нередности при преброяването на гласове от парламентарния вот доведоха до повторно броене на национално ниво

Нередности при преброяването на гласове от предсрочния парламентарен вот в Косово на 28 декември 2025 г. доведоха до повторно броене на национално ниво, съобщават косовски медии.
По информация на вестник „Коха диторе“ косовската Централна избирателна комисия (ЦИК) е решила на заседание днес повторно преброяване на гласовете в цяло Косово след предишно нейно решение за преброяване на гласовете само в десет от 38 общини плюс 10 процента от останалите 28 общини. До частичното повторно броене на бюлетини се стигна след жалби на политически субекти за предполагаеми нередности в процеса по преброяване на гласовете.
В хода на частичното повторно броене са установени несъответствия, като най-големи са те в югозападната община Призрен, отбелязва изданието. При преференциалния вот там кандидатите на дясноцентристката Демократическа партия на Косово (ДПК/PDK) на Бедри Хамза са получили близо 19 хиляди гласа повече от реалната подкрепа, дадена им от гражданите, дясноцентристкият Демократичен съюз на Косово (ДСК/LDK) на Люмир Абдиджику е получил допълнителни недействителни 4500 гласа, а управляващото в Косово ляво националистическо Движение "Самоопределение" (LVV) на премиера Албин Курти – допълнителни 3100 гласа, посочва изданието.
Прокуратурата на Република Косово съобщи днес, че е започнала да събира информация за възможното извършване на престъпления във връзка с този процес посредством главните прокурори в общините, където е имало повторно преброяване на гласовете, информира още вестникът.
От мрежата от неправителствени организации „Демокрацията в действие“ (DnV), цитирани от новинарската агенция „Економия онлайн“, заявиха по-рано днес, че повторното преброяване на гласовете е „неизбежно, особено сега, когато разкритията (по време на този процес) създават достатъчно основание органите на правосъдието да разгледат този въпрос с приоритет, в координация и с всеобхватно разследване на национално ниво“.
От мрежата допълниха, че ако повторно преброяване не бъде осъществено, това ще задълбочи кризата с доверието в почтеността на изборния процес в Косово.
„Повтарящите се модели на отклонения в полза на определени кандидати в рамките на определени общини създават основателни основания за съмнение, че това не са резултати от човешка грешка или съвпадение, а умишлени действия от страна на членове на (избирателните) комисии. Следователно дори кандидатите, които получават предимство въз основа на тези несъответствия и манипулации, трябва да бъдат разследвани, за да се изясни дали е имало подстрекателство, координация или пряко или косвено участие в манипулация на гласовете“, заключава в  реакцията си мрежата.
Лидерът на основната опозиционна партия в Косово ДПК Бедри Хамза каза по-рано днес, че несъответствията в получените гласове при преференциалния вот след частичното повторно преброяване на гласовете са „тревожни“ и призова процесът по броене на бюлетини да започне отначало за цялата страна.
„Всяко забавяне или колебание е пряко нарушаване на доверието на гражданите“, заяви той, цитиран от „Економия онлайн“.
Повторното преброяване на гласовете и процесът по удостоверяването им обаче е възможно да доведат до нови забавяния при формирането на новите институции на страната, която изпадна в политическа криза след редовните парламентарни избори на 9 февруари 2025 г. и е в застой почти от година. Наред с други процеси, поставени „на пауза“, към момента страната функционира с удължен бюджет.
Според политически анализатори и кономически експерти, цитирани от Косовското радио и телевизия, ако страната влезе в края на февруари 2026 г. без одобрен бюджет, Косово сериозно рискува икономическата и социалната си стабилност.
Политологът Артан Мухаджири напомни пред медията, че кризата от миналата година не трябва да се повтаря. Според него „блокадата от миналата година е преминала всички граници и не трябва да се допуска тя да се повтори“.
Икономистът Сафет Гърджалиу също е критичен към ситуацията. Той заяви, че проблемите от 2025 г. вече се пренасят и в 2026 г., като създават негативни последици в няколко посоки. Той предупреди, че липсата на одобрен бюджет и институционалният вакуум отслабват работата на държавата, а капиталовите проекти, планирани за 2026 г., са спрени.
Гърджалиу добавя, че без функциониращи институции и с правенето на сметки за политически постове страната рискува икономически и социален колапс, който би навредил сериозно на Косово.