Културният диалог между България и Румъния преживява красива еволюция, споделя българският писател, литературен критик, университетски преподавател и преводач на Мирча Картареску на български език Иван Станков в интервю за румънското списание „Култура“.
„Преди 30 години двете литератури се познаваха, но не знам колко са се чели. По онова време имаше Съюз на писателите на България и Съюз на писателите на Румъния и обменът беше по-скоро институционален: пет книги бяха преведени в едната посока и пет в другата. Те бяха предимно стари, конвенционални, понякога идеологически томове. Литературите всъщност не общуваха помежду си. Днес ситуацията е съвсем различна. Сега хората се четат много повече, особено активните читатели, тези, които наистина се интересуват от литература. Очевидно е, че не всеки, а само тези, които са културно ангажирани, имат възможност да четат съседна литература“, отбелязва той пред журналиста Даниел Сур.
По думите му автори като Дорин Сподинев и други от по-младото поколение са много добре приети в Румъния. „Точно както Мирча Къртъреску вече има лоялна публика в България - и не само той“.
„Когато чета съвременна румънска литература, понякога имам впечатлението, че едновременно с това чета и българска литература. Но има разлика: струва ми се, че съвременната румънска литература има известна обсесия от комунизма. Гледах революцията от 1989 г. по телевизията и знаех какво се случва тук. През 80-те години Румъния беше в трудна икономическа и политическа ситуация, докато в България режимът беше по-мек. Днес, в съвременната румънска литература, в автори като Дан Лунгу, Йоана Николаие, Мирча Къртъреску, Богдан Крецу или Андреа Ръсучану, усещам терапевтичен елемент. Това е не само желанието да се каже истината, но и да се освободят личните и колективните преживявания. Тук се намесва въпросът за паметта: трябва да се съхранят както травмите, така и суровите исторически преживявания – лагерите, политическото насилие, изкривяванията на епохата“, коментира Станков.
Според него през 60-те и 70-те години на миналия век румънската литература е по-свободна от българската.
„Днес обаче двете литератури вървят ръка за ръка и имат общо европейско съзнание. Вече няма усещане за възстановяване или забавяне“, категоричен е Станков.
Той смята, че двете култури споделят едни и същи корени.
„Едни и същи митове, едни и същи обреди, едни и същи символични структури. Едни и същи празници, едни и същи ритуални песни - Коледа, сватба, дори погребение. Те са функционални митове, които организират живота на общността. И дори във фолклора нещата са общи. Ето защо смятам румънската и българската литература за толкова близки. Дори младите автори поддържат тази обща основа“, обяснява Иван Станков.
Българският писател определя паметта като нож с две остриета.
„Тя може да спасява, но може и да разрушава. Именно тази амбивалентност ме интересува. В литературата има много форми на памет. Най-лесната за разпознаване е историческата памет, чрез която общностите и нациите се опитват да запазят своето достойнство и приемственост. Всяка култура произвежда такива текстове. Въпреки това, аз съм очарован и от други форми на памет. Например паметта за бъдещето. Героите, които помнят бъдещето, са рядкост, но изключително интересни. Те живеят в пространство на напрежение между това, което е било, и това, което предстои. В крайна сметка героите съществуват именно в това място на конфронтация между миналото и бъдещето. Понякога конфликтът между тези две сили е по-силен от всяка външна война“, убеден е той.
Иван Станков гостува на Международния панаир на книгата „Букфест“ в Букурещ миналата седмица. България беше почетен гост на събитието. Програмата включваше и литературен диалог на Иван Станков с румънската му колежка Андрея Ръсучану.