Между Кратово и Злетово в Северна Македония и съвсем близо до Лесново, в югозападните склонове на Осогово, се намира Лесновският манастир. Предполага се, че е основан от отшелника Гавриил Лесновски през 11 век. В манастирската църква има иконопис, която е датирана от XIV век, иконостасът е един от примерите на Дебърската школа, направен през 1811-1814 г. от Петър Филипович и неговия екип от дърворезбари, и е първият от четирите известни иконостаса на тази група - другите два се намират в църквата „Свети Спас“ в Скопие и в Бигорския манастир, а иконата на Света Богородица с Христос в манастира е от 1346-1347 година.
Преди да влезете в църквата обаче, едно дърво приковава погледа: разлистена през пролетта и лятото, черната черница крие невероятния си нисък ствол и клони, пълзящи и виещи се в различни посоки. През есента и зимата обаче дървото разкрива невероятния символ на оцеляването си в продължение на векове.
Черницата, обявено за паметник на природата, се счита за най-старата черница в Северна Македония и според дендрохронологичните анализи е на възраст между 450-600 години. Поради възрастта си стволът на черницата е огънат и превит, на места клоните са подпрени със здрави дървени подпори, за да не се счупят, но дървото е здраво и дава плодове, които се смятат за целебни.
Разбира се, за вековната черница има легенда и тя гласи, че по време на османското владичество в Македония Мурат бей дошъл с многобройната си армия в манастира с намерение да го разруши, но когато под сянката на дървото подписал фермана за това, цялата дясна страна на тялото му се парализирала и загубил зрението си. Същото се случило и с неговите близки. Според легендата беят се покаял и поискал прошка от светеца Гавриил Лесновски, зрението му се възвърнало, а манастирът останал невредим.
Манастирът се намира на югозападните склонове на Осогово, в средата на вулканичен кратер и в близост до него по екопътека, направена по европейски проект, може да се стигне до Лесновските пещери.
Образуванията не са естествени, създадени са от човешка ръка и години наред - до 80-е години на 19 век, местните жители са добивали от тях висококачествен вулканичен камък, използван за воденични камъни из целия Балкански полуостров. Според разказите на местните, всяка от пещерите е била собственост на определено семейство, а през Средновековието каменоделците от Лесново произвеждали над 2000 броя воденични камъни годишно. И днес на места в пещерите се вижда изоставената първоначална работа по воденични камъни, а в някои от тях посетители оставят монети, гривни с кръстове и дори църковни книги.
По пътеката към пещерите, издълбана във вулканичните скали, има и малка пещерна църква „Св. Богородица“, която според местните е служила за постница (изолирана килия) на монасите от манастира, а през 14 век в нея е живял отшелникът Серапион. Начинът да се влезе в нея е ниско приклекнал да успеете да се промушите в дупката с надвиснали над нея скали. В пещерата посетители са оставили икони, а на стената се различава, макар и трудно, фреска, която можете да видите само ако имате фенерче, тъй като вътре е изключително тъмно. Забелязват се две плитки ниши, за които се предполага, че отделят олтарното пространство и мястото за живеене в скалната ниша.