Лидерът на босненската Република Сръбска отрече геноцида в Сребреница за пореден път преди гласуването на резолюцията за Сребреница в ООН

Босненският сръбски лидер Милорад Додик за пореден път отрече геноцида в Сребреница и обяви инициатива за „мирно разпадане“ на Босна и Херцеговина преди днешното гласуване на проекторезолюцията за Сребреница на Общото заседание на ООН, предаде ХИНА.
След междуетническата война в Босна между 1992 – 1995 година съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение страната бе разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и мюсюлманско-хърватската Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани – бошняци, и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете части са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.
Додик заведе днес цялото правителство на Република Сръбска в град Братунац, който се намира близо до мемориалния комплекс за Сребреница в Поточари. Там босненският сръбски лидер произнесе реч, в която осъди страните, внесли предложението за резолюцията – Германия и Руанда, както и 40 други държави, които я подкрепят, включително Хърватия.
Додик заяви, че установените от Международния военен трибунал в Хага факти за геноцид на повече от 8000 бошняци от членове на босненската сръбска армия и полиция са "лъжи". Той настоя, че в Сребреница са били убити „неопределен брой бошняци“ и че 4000 мъртви тела са били „донесени там от някъде другаде“.
„Всички тези години те не успяха да докажат този брой (от над 8000 жертви)“, заяви Додик.
Общото събрание на ООН се очаква да гласува в четвъртък следобед проекторезолюция, която призовава обявяването на 11 юли за международен ден за възпоменание на геноцида в Сребреница.
Босненският сръбски лидер заяви, че Република Сръбска няма да чества този ден. „За нас това няма да бъде ден за възпоменание, защото не сме направили нищо на този ден“, каза Додик.
Проекторезолюцията осъжда, наред с други неща, отричането на геноцида и прославянето на военнопрестъпници. Текстът ѝ не осъжда Сърбия или сърбите и не хвърля колективна вина за геноцида върху тях, отбелязва ХИНА.
Сърбия и Република Сръбска многократно отрекоха да е имало геноцид в Сребреница и се противопоставиха на приемането на резолюцията.
През 1995 г. босненските сръбски сили убиха най-малко 8000 бошняци в Сребреница, която тогава се намираше под протекцията на ООН, припомня ХИНА. Престъплението беше определено като геноцид от Международния наказателен трибунал за бивша Югославия (ICTY). Над 50 души бяха осъдени от този съд и от други съдилища в Босна и Херцеговина. Международният съд на ООН (ICJ) също определи клането в Сребреница като геноцид.
Додик заяви, че правителството на Република Сръбска ще предложи „споразумение за разпадане и мирно разделение“ след приемането на резолюцията.
Според него днешната Босна и Херцеговина не произлиза от Дейтънското мирно споразумение от 1995 г., а от „доброволния съюз“ на Република Сръбска и Мюсюлманско-хърватската федерация, затова това споразумение трябва да бъде „мирно разтрогнато“.