Лидерът на кипърските турци изрази надежда, че срещата в Женева ще отвори нова страница, но повтори позицията си за две държави

Лидерът на кипърските турци Ерсин Татар заяви след вчерашната неформална среща за Кипър в Женева, че участниците са се опитали да създадат една по-цялостна и конструктивна среда в отношенията си, но повтори позицията си за разрешаване на кипърския въпрос чрез две държави на острова, съобщи КНА.
„Участвах (…) с позитивна и конструктивна позиция за едно устойчиво бъдеще на Кипър, с надеждата, че можем да погледнем напред и да отворим нова страница за острова ни, основана на взаимните ползи, да оставим зад нас конфронтационните отношения и да живеем заедно като добри съседи и да потърсим начини за създаване на култура на сътрудничество между двете страни“, каза президентът на признатата само от Анкара Севернокипърска турска република.
Татар заяви, че кипърските турци и кипърските гърци заслужават нещо много по-добро. Той повтори позицията си, че федеративното решение не е постигнало успех. „Като кипърски турци мнението ни за едно федеративно решение е ясно. Можем да проведем официални разговори със суверенно равенство и две държави“, заяви той.
В коментар на думите на кипърския президент Никос Христодулидис, че желае възобновяване на преговорите оттам, където бяха прекъснати през 2017 г. в швейцарския курорт Кран Монтана, Татар каза, че „в крайна сметка ние казваме, че това не работи и ако се опитваме да продължим по същия начин, (по който го правим) вече 50 години, това не може да има успех“.
Лидерът на кипърските турци съобщи, че е предложил да бъде съставен „кипърски съвет за сътрудничество“ и посочи възможностите за общи действия по въпроси като банковите и финансовите трансакции, търговията, туризма, офшорните енергоизточници, електрическата свързаност с мрежата на ЕС, нелегалната миграция, прехода към зелена енергия, съдебните въпроси, климатичните промени, управлението на природните ресурси и разминирането. Татар каза, че предложението за подобен съвет е било отхвърлено от Христодулидис.
Вчерашната среща в Женева беше оценена положително от всички участващи страни като първа крачка напред след почти осем години на застой. На нея беше решено генералният секретар на ООН да назначи свой специален пратеник за кипърския въпрос, както и да бъде организирана нова неформална среща в разширен формат в края на юли.
Христодулидис и Татар се договориха и за редица конкретни инициативи за изграждане на доверие и по-конкретно за отварянето на четири нови контролно-пропускателни пункта между двете части на острова, разминиране, създаване на технически комитет за младежта, инициативи за околната среда и климатичните промени, за производство на енергия от фотоволтаични инсталации в т.нар. Мъртва зона по демаркационната линия и за възстановяването на гробища.
Татар обаче уточни, че докато за бъдещите контролно-пропускателни пунктове при Миа Милия и Луруджина двете страни имат съгласие, кипърските страни не са съгласни с транзитно преминаване при Пирой и Кокина.
Петстранната среща вчера имаше за цел да проучи доколко има условия за възобновяване на официалните преговори за разрешаване на кипърския въпрос, които бяха прекъснати през 2017 г.
От тогава обаче позициите на кипърското правителство и на кипърските турци се раздалечиха. Докато Република Кипър и Гърция настояват решението да се търси чрез двузонална двуобщностна федерация, както е предвидено и в резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, кипърските турци и Турция се ориентираха към искане за решение чрез две държави.
Кипър е разделен от 1974 г. след инвазията на турската армия в отговор на преврат на гръцки националисти. През 1983 г. в северната част на острова беше обявена т.нар. Севернокипърска турска република, която обаче остава призната само от Анкара.